I ,,hate"you[✔️]

Част 19

Гледна точка на Вероника.

Събудих се и още не мога да го повярвам че го направихме.Станах и се осъзнах че съм гола.Том се размърда и аз веднага се завих с чаршафа.Той се разсмя на реакцията ми и се приближи към мен.

-Мислех че няма да те е срам от мен след вчера.-той дойде а аз гледах към пода. Той хвана брадичката ми и ме накара да го погледна.Приближи се и разби устни в моите.След това ме прегърна. Чак сега се усетих че и той бе с чаршаф около кръста си.

-Немога да повярвам че го направихме с теб Вер.Сега прощаваш ли ми?

-Щом го направихме значи съм ти простила.

-А до кога мислише да криеш че твойте приятелки са заедно с теб?

-А ти докога мислише да криеш че бандата на баща ти е убил родителите ми?-шах и мат затапих те Томъс.

-Добре аз съжалява че се държах като егоист и не исках да те загубя.

-Извинението прието.Сега марш да се облека.

-Ама ама....

-Няма ама хайде Том.Моля те.

-Оф добре.Влизам в банята.

-Както искаш.- той влезе а аз се залових да се обличам.Избрах си един клин и един бял пуловер.Вързах си косата на хлабав кок и после я направих на панделка.Слезнах и там бяха момчетата и Мар.

-Ъм Мар може ли да поговорим насаме?

-Да разбира се.-отидохме в тяхбата стая с Мартин и тя заключи.-Какво е станало?

-Ам вчера ние с Том....

-Вие какво? Чакай малко данеби да го направихте?
Немога да повярвам.Мислех че си му бясна.

-И аз така мислех но след вчера вече всичко ми се разясни. Вселената иска да сме заедно и така ще бъде. Това е нашата съдба.

-Спри да се държиш като някакъв старовременен мъдрец. И знаеш че аз не вярвам в съдбата. Това са глупости.

- Знам но обичам да те дразня.И то много.

-Добре а сега ще ходим ли там?

-А да вярно че беше днеска. Хайде да тръгваме.-слезнахме и всички бяха долу.

-Ей накъде отивате?

-Ъм малка разходка чао.Хайде момичета.

-Идваме.-тръгнахме към една стара зграда и там ни чакаха Сторм и Firebite.