I ,,hate"you[✔️]

Част 23

Незнам
Гледна точка на Том

Беше нова година и аз чаках братовчедка ми Лорелайн. Знам страмно име поне според мен. Но характера й е уникат. Много е забавна и е много точна с пистолета. А докъде бях стигнал а да, чаках я на летището и след пет-шест минути вече я видях. Беше както обикновенно. Дългата й руса коса беше пусната свободно по раменете, а сините й очи бяха подчертани с очна линия. Беше с блуза с дълъг ръкав и черни дънки. Когато ме видя се приближи и извади един пистолет.

- Това е за Вер.- и стиснах очи защото си помислиш че ще стреля. Когато отворих очи я видях ухилена до уши. И след това започна да се кикоти.

- Малка измамница.

- Благодаря старая се. Сега къде е чичо?

- В колата. Чака ни така че хайде.Нямам време за детинските ти номера.

- Знам че ти е смешно. Признай си. Хайде , хайде , хайде.

- Не няма.

- Хайде , хайде- повтаряше тя докато подскачаше около мен.

- Не няма да го призная ако щеш ме убивай.

- Добре ти сам подписа смъртната си присъда.

- И какво ще направиш ще ме застреляш?

- Току що добави още една идея в списъка със ,,идеи за смърта на Том,,. Обичам когато ми помагаш.- но преди да отговоря бяхме стигнали до колата на татко. Нека ви поясня защо направиш онова с Вер. Баща ми ме накара. Каза че тя само ме използва за да се добере до секретните файлове, тоест онази папка която намери в хижата. Но тя вместо да я вземе ми я върна и полицията не знае за нея така че Вер е невинна но баща ми не вярва. Но вече ми писна да стоя далеч от момичето което обичам така че замислям преврат срещу баща ми и аз ще взема властта а той отива в затвора. Всички са съгласни с идеята ми и ще стане по-лесно така или иначе.Мразя това че сме разделени с Вер но скоро всичко ще се оправи и ние пак ще сме заедно. Надявам се де. Незнам колко ми е сърдита.Този път няма да се откажа толкова лесно. Знам къде е така че когато баща ми го няма отива при нея.Докато потъвах в размисли сме пристигнали у дома ако мога да го нарека така. Когато пристигнахме се качих директно в стаята си .Проснах се на леглото като мръсен човал с картофи. Мразя да съм далече от нея но имам ли избор.Така или иначе преврата е утре и най накрая ще свалим баща ми от властта която не заслужава.Беше още 8.00 но на мен ми се доспа и затова директно паднах на леглото и заспах.