I ,,hate"you[✔️]

Част 20

Сбогом Лас Вегас

Гледна точка на Вер.
Точно щеле да стреля и аз дръпнах едното момче и куршума се заби в рамото му. И от втория се измъкнах и побягнах към двора. Там набързо се изнизах през оградата  и скочих в колата.Запалих и тръгнах към нас. Когато се прибрах се качих в стаята и я заключих.

   ~~~1 месец по- късно~~~
Гледна точка на Вер.

Мина месец. Цял месец. Представете си ме. Лежа с коса която изглежда дато птичи гнездо. Тъмни очи. Почти не ям и не пия , а случайте в който го правя са много редки. Ръцете ми са целите в ресни. По-точно вече белези. Не съм говорила с никого. Даже и Рекс не съм виждала. Само аз и мислите ми.Брат ми се опита поне тридесет пъти всеки ден да влезе но не му позволявам. Всичките ми приятели се опитват да говорят с мен , но без успех. Сетих се ще отида на тайна почивка. Но къде??? Да точно така при брат'четка ми Еива и при сестра ми Лаура. Те живеят в България. Отидох в банята и пуснах водата. Набързо свалих всички дрехи и влезнах под душа.После оправих и косата си и излезнах като увих една пухена кърпа около тялото си. Излезнах от банята си и отидох до гардероба си.Взех си една вълча блуза с къс  ръкав и едни дънкови панталонки. Сложих до едни черни платненки. Взех си раничката и сложих дрехи вътре. Сложих си спирала и бях готова. Резервирах си билет. Сложих раницата на гърба си и отидох до балкона.Прескочих го. Прескочих и оградата.Качих се в колата и тръгнах.

Гледна точка на Джъстин.

Бях много притеснен и се още съм. Сестра ми е заключена в стаята си вече месец и не иска да говори с мен.Не говори с никой. Дори и с Мар или Диди. Не излизаше от стаята си и незнам какво правеше вътре. Реших , че пак ще се опитам пак да я накарам да излезе. Качих се по стълбите и бях пред стаята й. Почуках...

- Вер моля те. Неможеш да стоиш вечно вътре.Хайде отвори вратата и нека поговором. Добре Вероника. Достатъчно търпях. Или отваряш вратата или ще я разбия.- без отговор. Засилих се и я ритнах с все сила. Вратата се трясна в стената и когато влезнах Вероника я нямаше. Терасата бе отворена а на бирото имаше бележка. Взех я много колебливо и започнах да я чета.

,,Мили Джъстин.
Много неща ми се насъбраха и реших да замина на малка почивка. Не се притеснявай за мен. Може и да се върна а може и не. Но каквото и да става запомни че аз те обичам и то много. Пази се брат ми.
                                              С обич: Вероника "

След като го прочетох бях съкрушен. Не от това че е заминала а от това че може никога пак да  е я видя. Та тя беше малката ми сестричка. Взех си якето и тръгнах да я търся.

Гледна точка на Вероника

Sometimes i think we're the
brightest stars and i try to
believe we'll find a way

Will life change,will our
hearts turn colder

All the rythms in my heart
lift me up and say

We can stay out of trouble is
it worth the blame

Is it true the more you
give the more they take

Песента на Ариана Гранде-,,All my love,,-зе чуваше от слушалките ми. Стюардесата дойде и ми каза че е време да си слагам колана. Закопчах си го и скоро самолета кацна на българска земя. Бях казала на сеста ми че ще идвам тук и тя направо щеше да изкочи от къщата.
Взех си багажа и тръгнах към чакалнята. Там видях Лаура. Когато ме вида очите й заблестяха.

- Верони. Какви си ги свършила че пак идваш?! Шегувам се хайде идвай. Нямаме цял ден.-задърпа ме и след минути се озовах в колата й. Спортна както винаги. Качи се и тя и тръгнахме. Когато стигнахме Еива скочи н вратът ми и ме остави  без въздух.

- Верон от кога не сме се виждали.Искам да знам какво се е случило. От а до я. От както замина. Знаеш ли колко ми липсваше.-задърпа ме и влезнахме в кащата. Настанихме се на дивана и започнах да разказвам. След два часа свърших. Разказах им абсолютно всичко до най-малката подробност. Те ме слушаха и не ме прекъсваха. Накрая се разплаках. Чувствах се ужасно.

-Споко Вер. Ела трябва ти почивка. След като се наспиш ще си по-добре според мен. Хайде идвай.- избърсах сълзите си и тръгнах след сестра ми.

- Благодаря Лаура. Незнам какво щях да правя без теб.

- Нали затова сме сестри. Се пак и ти си ми помагала много пъти. Хайде влизай. Засега това ще е стаята ти. Просто другите са в ремонт.

- Няма нищо много е добре стаята.Може ли вече да ме оставиш?

- Да няма проблем.Лека нощ сестричке.- след това затвори вратата и аз мигновено се мушнах под завивките. Заспах за секунди.

Хей скъпи читатели. Това е новата глава. Надявам се да ви хареса. Горе са дрехите с които Вер е облечена за пътуването. Какво мистите. Дали с това си решение Вероника постъпи правилно. Може да ми кажете какво мислите в коментарите и доскоро.