Гледна точка на Том
Точно търсихме Вер когато телефона ми звънна.Видях че е Вер.Вдигнах ...
-Ало Вер къде си?Как си?
-Том моля те чуй ме.В една подводна пещера до едно езеро.Искам да дойдеш немога да изляза.
-Ранена ли си-започнах да се панирам.
-Ръката ми е под една огромна скала и не мога да я измъкна.
-Опита ли се?
-Да но стана по зле.
-До пет минути съм при теб любов.-Линди ме погледна но не разбра.
-Разбрах къде е тя.
-Какво чакаме да тръгваме.-сетих се за това езеро тъй като и преди идвах тук.Когато стигнахме казах на Линди да извика другите а аз скочих и заплувах към пещерата.Когато влезнах си поех въздух.Скочих на повърхността и извиках но не много силно.
-Вер къде си.
-Том ти ли си?
-Да аз съм къде си?
-Не знам точно къде.
-Ще те открия.-След малко търсене я открих.Тя стоеше на земята и лежеше неподвижна.Затичах се и седнах до нея.Тя ме погледна едвам едвам.
-Добре ли си Вер?
-Не боли ме ръката много.
-Чакай ей сега ще го махна.-застанах от другата й страна.Хванах камъка и го преместих.Взех я като булка и търсих изход.Накрая го намерих. Излезнъх и всички ме видяха.
-Към хотела.
------След 30 мин.------
Гледна точка на Вероника.
Събудих се и ръката ме болеше ужасно много.По едно време фокусирах и видях че съм във някаква момчешка стая.Вратата на банята се отвори и от там излезе Том по хавлия.
Извъртях се тъй като сигурно бях червена като домат.- О...ъм ..Вер...не знаех...че си будна.
YOU ARE READING
I ,,hate"you[✔️]
RomanceЗапознайте се с Вероника Робъртсън Красива. Смъртоносна. Вече 6 години едно момиче се опитва да открие убийците на родителите си. Животът я е изправял пред безброй препядствия, но в името на истината тя не се отказва. Готова е на всичк...