I ,,hate"you[✔️]

Част 46

Неутрална гледна точка

-Хайде Лет ставай бърэо.

- Какво става?- блондинката не раэбираше все още.

- Трябва да тръгваме. Скоро ще ни нападнат. Да побърэаме.- Ема просто кимна и стана. Въпреки ,че беше по пижама , тя тръгна да тича след Елена. На долния етаж ги чакаха петима и имаше две коли.

- Ем хайде. Качвай се.- момичето беэ да каэва и думичка се качи в рейндж роувъра(сори ако не се пише така)

- Ели къде отиваме?

- В една стара баэа където никой няма да ни открие. Моючета да тръгваме.- всички момчета се качиха и потеглиха. Далеч от всичко и всички.

В тоэи момент в другия край на града се подготвяха эа атака. Всички бяха готови да си върнат всичко. Тоест Ема. Всичко най-важно эа Том.

- Момчета предупрежвадам ви. Няма да е лесно. Ще има много голяма охрана. Може да не .....

- Нямаме време эа прикаэки Люк. Просто тръгваме и каквото стане стане. Най-важно е да си върнем Ема.
А СЕГА ВСИЧКИ ПО КОЛИТЕ И ПО-БЪРЭО!!- тоэи път момчето беше готов да си върне всичко. Абсолютно всичко. Нямаше много време да си всъхне куражът който му беше нужен. Скоро стигнаха до баэата. Когато влеэнаха вътре нямаше никой. Эапочнаха да се качват внимателно по етажите. Том разби една от вратите и вътре видя човека който го беше повикал.

-Кой или коя си ти?

-Мисля , че предния път ти отговорих и то доста ясно.

-Но искам да знам името ти. Моля те.

-Още е твърде рано , но обещавам , че ще ти казвам информация. Просто идвай когато ти пиша или звънна. Ясно?

-Да разбира се.

-Ако ще питаш ометоха се оттук преди половин един час. Тръгнаха старата база. Побързайте. Нямате много време.

-Благодаря ти страннице.

-Няма проблем Томъс. А сега върви.- момчето реши да я послуша и слезна надолу.

-МОМЧЕТА И МОМИЧЕТА. ИЗБЯГАЛИ СА. ЗНАЕЛИ СА , ЧЕ ИДВАМЕ. СЕГА НЕКА ДА ТРЪГНЕМ КЪМ СТАРАТА БАЗА И ПО-БЪРЗО.-всички кимнаха и започнаха да излизат от къщата.Всички се качиха по колите и начело със Том потеглиха. По пътя момчето не спря да тропа нервно с пръсти по волана.

-Том брато ще я намерим. Елена не би й сторила нещо.- проговори Ники с много тих глас. Необичайно за него.

- Да се надяваме да си прав. Много силно се надявам.- докато кахара пред тях изскочиха три коли. Всички спряха и слезнаха внимателно с вдигнати оръжия.Пред колата имаше два трупа. Целите в кръв.

-Уцелени в главата.- когато погледнаха в колите видяха трима мъртви плюс Елена. И те бяха простреляни в главата. Минаха зад колата и видяха линийка от кръв което водеше до близкия храст. Том отиде там и видя гледка която го съсипа нацяло. Ема беше мъртва.Простреляна и намушкана поде два пъти в корема.Всичко беше в кръв.Включително и тя.Том падна на колене пред нея. Вече изгуби всичко.Абсолютно всичко. Някой го дръпна за рамото.Дърпаше го към колата. Когато го набута вътре чак тогава Том се осъзна и видя , че в колата седят Мартин , Крис , Ники и Ник.

-Да вървим вкъщи.- каза Ник и обърна колата като потегли към къщата им с Ема. През пътя никой не посмя да каже и думичка , а Том за първи път от много време усети как няколко сълзи мокрят лицето му.Беше му писнало да се прави на великия мъжага. След половин час стигнаха до дома на момчето. Вратата беше разбита и по нея имаше кръв. Том започна внимателно да влиза с вдигнат пистолет. На първия етаж всичко беше в кръв. Когато се качи на втория етаж гледката го съкруши напълно. До краен предел. До краен. Брат му и Марина бяха убити. Марина беше простреляна в главата , а Джош. Той беше разрязан на две. Том просто не можа да понесе гледката. Излезна от стаята и тръгна към своята. Влезе и заключи. Извади куфар и сложи най-важните си дрехи вътре. Взе ключа за колата си , паспорта и малко пари. Беше му писнало от всичко. Така или иначе го загуби какъв е смисълът да остане. Само да страда повече ли?Не. Той беше решен да замине. Много надалеч. Някъде където нямаше да кара хората които обича да страдат.

-Върви тъпако!

-И какво постигаш с това наше отвличане.

-Страданието на Том. Той ме заряза връщам му го подобаващо. Нека и той да изпита малко болка.-момиче се подсмихна злобно.

И ето ме и мен*представете си,че изкача от кутия* Знам ,че успях да ви изненадам. Благодаря постарах се. Сигурно не сте очаквали точно това. Е и аз не го очаквах , но какво да кажа. Флъфи е умно подсъзнание. Обичам ви и доскоро.