Гледна точка на Вероника
Хвърлях ножове докато телефона не ми звънна.Погледа ми се заби на екрана.Беше Диди.Приятелката ми от Детройт.- Ало Дидиииииии- изпищях.
- Аааааааааа Вееерррррр.
Какво правиш? Как си? Има ли нещо интересно? Има ли момчета? Имаш ли много приятели? Имаш ли нова Ндп? Разказвала ли си им за мен? Има ли много сладури?-Хей я по-полека с въпросите.
Добре ще ти разкажа всичко,но по-накратко.Запознах се със едно момиче наиме Линди и едно момче наиме Томъс който живее отсреща.Първо го мислех за чист задник но не е чак толкова лош колкото си мислех. И освен това в доста сладък.- Някой е влюбен.
-Ти луда ли? Как ще се влюбя в мисията си.
- Оф както и да е. Е как си Вер?
- Еми супер съм.Но много ми липсваш ти?
- И аз като теб.
В този момент се звънна на вратата.
- Ще изчакаш ли малко еи сега ще ти звънна.
- Добре.
Затворих и слезнах на вратата,където имаше писмо.Отворих го и в него пишеше:
Мила Вероника.Искам да се оправиш и да дойдеш с мен на една разходка по плажа.Облечи си и банските.В 3.00 съм пред вас.
От Том ;)
Когато го прочетох се хванах за главата.Да не би личната ми мисия да ме покани на среща?!
Какво да направя.Ще отида искам да видя какво ще ми каже.
Сложих си банския и отгоре една тениска и едни къси панталонки. Беше точно три часа и се звънна.Отидох и отворох,а на вратата стоеше той.- Хей ще тръгваме ли?-Той да не би да е спрял да е кретен.
- Да.
Докато ходехме цареше пълна тишина.Докато той не я прекъсна.-Е къде са родителите ти?- точно това ли се сети да питаш.
- Когато бях на дванадесет години бяхме в банката в която работеха.Дойдоха някакви с маски.Поиска всички пари.Баща ми отказа.В същия момент го застреляха.Майка ми се опита да стигне до него но и нея я застреляха .От тогава сме аз и брат ми срещу света.Така и не намериха убийците.И случая остана неразрешен.- О а-а-аз м-много съжалявам.- дойде и ме прегърна.Не исках да се отдръпвам.Имах нужда точно от това незнам защо но имах.
- Няма нищо не си ти виновен.Хайде едва ли ме повика само за това.Да се забавляваме.Миналото е в миналото.
- Добре можеш ли да плуваш?
- Да но само под вода.
- Е добре да те видим колко можеш.Който е първи до шамандурата печели, но първо нека да останем по бански.
Свалих си тениската и после и панталонки. Погледнах към него. Имаше добре уформени плочки и стегнато тяло. Личеше си,че тренира.Когато ме видя остана с отворена уста.- Еха много си секси скадкишче- и идиота се завърна от идиоттаун.
Не го дочаках и скочих във водата.Тя обгърна тялото ми.Беше топла.Слезнах до дъното и заплувах.Виждах хамандурата.Когато изкочих го видях на двайсет метра от мен.
-МНОГО СИ БАВЕН!
- А ТИ НЕ МЕ ИЗЧАКА!
Най накрая стигна до мен.- Едва ли е най удобното място но би ли станала мие гадже.
- Аааззз...- аз сама не знаех отговора на този въпрос.
- Ееее какво?
- Искам малко да помисля ние почти не се познаваме. А и вече веднъж си съпипах живота зареди момче.
- Ами добре. Ако искаш да излезнем на плажа и да се опознаем.
- Добре.
Излезнахме от водата и се завихме с кърпите но имаше неловко мълчание.- Е искам да знам повече за теб.
- Добре какво искаш да знаеш.
-Имаш ли брат или сестра?
- Брат и сестра.
- Колко гаджета си имала?
- Едно и зареди него си развалих живота.
- Къде си живяла преди и защо се премести?
-Живях в Детройт и се преместих защото всички ме съжаляваха и бяха разбрали какво се е случило с наште.Сега е мой ред.
- Добре
- Имаш ли брат или сестра.
- Да брат.
- Колко гаджета си имал?
- Нула.
- Вършил ли си нещо неэаконно?
- Откъде толкова голям интерес.- направих се,че чета нещо на телефона и се обърнах към Том.- Е аз трябва да се прибирам. Брат ми ме вика. До утре.
- Добре до утре.
Затичах се и се прибрах бързо.Легнах и си сложих пижамката.Скрих се под завивките но не успях да заспя.Мислих си за днес.Той иска да сме гаджета. По тоэи вариант мога да се добера до тайните му..Ще мисля за това утре.Заспах без да се усетя.
[редактирана]
YOU ARE READING
I ,,hate"you[✔️]
RomanceЗапознайте се с Вероника Робъртсън Красива. Смъртоносна. Вече 6 години едно момиче се опитва да открие убийците на родителите си. Животът я е изправял пред безброй препядствия, но в името на истината тя не се отказва. Готова е на всичк...