Част 14

1.8K 121 14
                                    

Значи е истина...

Гледна точка на Том.
Станах и видях че всички бяха долу и Ники правише палачинки.

- Ей братле как си след като се наспа?

- Честно да ти кажа малко по добре.Кога ще тръгваме?

- След половин час!

- Добре закусваме и тръгваме. ЯСНО!!!!?

- ЯСНО!!!

--След половин час--
Вече бяхме пред имението и по едно време Вероника дойде със онзи рошлю.Слезнахме от колата и тръгнахме. Прескочохме оградата и разбихме огромната врата.Веднага дойдоха Вер онзи рошлю и още три момичета.Битката започна.Аз хванах Вероника и я завлякох по стълбите.
Влезнах в една стая и я заключих.

- Какво правиш тук?- почти изкрещях

- АМИ ТИ? ИЗВЕДНЪЖ НАХЛУВАШ И НИ НАПАДЪШ!!!

- АХАМ АЗ ПОНЕ НЕ КРИЯ ТАЙНИ ОТ ТЕБ!

- О НИМА ЗАТОВА МЕ ВИКАТ НА ПОЖАР И КОГАТО ИДВАМ ТУК МИ КАЗВАТ ЧЕ МОЕТО ГАДЖЕ Е СИН НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ МАФИОТ.

- ДА А МОЕТО ГАДЖЕ Е С НАЙ ДОБРИТЕ В БИТКИТЕ СРЕЩУ НАС! НЕМОГА ДА ПОВЯРВАМ ЧЕ МЕ ИЗЛЪГА.НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ ПОВЕЧЕ ВЕРОНИКА!!!

- И АЗ ТАКА ТОМЪС.ВЕЧЕ НЕ СИ ЧАСТ ОТ ЖИВОТА МИ.- с това нейно изказване тя извади един нож и го хвърли по мен.Неме уцели но аз извадих един пистолет и я прострелях в рамото.Тя се струполи и се хвана за рамото.Аз отключих и слезнах по стълбите.

- Момчета хайде.- те ме погледнаха и тръгнахме.Качихме се в колата и с мръсна гас тръгнахме.

- Е какво се случи?

- Скарахне се и тя се опита да ме уцели с нож но не успя а аз а прострелях в рамото!

- Ти какво!!- възкликнаха четеримата.

- Чухте ме момчета.
Прострелях я.

- Ти луд ли си ? Тя те обича и се опита да те защити от това в което си се забъркал а ти така ли и се отблагодаряваш.Не мога да те позная Том! Немога.- извика Крис

- Да голяма обич да крие такова нещо от мен.- прибрахме се и се качих в стаята си.Погледнах и я видях как стой на терасата и мисли.

I ,,hate"you[✔️] Where stories live. Discover now