I ,,hate"you[✔️]

Част 34

Will you marry me (част 2)

И познайте кой видях. Том.Носеше изисках черен костюм и беше на колене.

-Ема още в момента в който те видях се влюбих в теб. Ти правиш всеки мой ден уникален и неповторим. От много отдавна чакам тоэи момент. Емануела Пол Торето ще ми укажеш ли честта да станеш моя съпруга?- нямах думи. Бях си сложила ръка на устата. Реших и энаех отговора.

- Да Том. ДА-  той стана и ме прегърна като ме целуна. Иэвади една кутийка във формата на сърце и оттам извади един малък но красив пръстен розичка. Когато ми го сложи изведнъж всичко светна и видях всичките си приятели дори тези от мафията. Започнаха да ни честитят.

-Ем би ли дошла за две минутки?

-Разбира се Сав.-излезнахме и тя ме прегърна.

-Искам да вземеш това- и ми подаде ключовете за къщата си.

-Сав аз не мога.Но защо ми ги даваш?

-Защото се местя при Ерик.Поправка се местим.

-Как така се местите?- погледна мен после корема си и сложи ръце на него като го погали.

-Да не би..?Да не би да си бременна?- тя само ме погледна и кимна. Прегърнах я , а тя се учуди.-Честито толкова се радвам за вас.Но къде ще живеете?

-Купихме отсрещната къща.Ще живеем точно до вас.Не е ли чудесно?

-Да да супер е.Но не мога да приема къщата.Тя си е твоя.

-Настоявам.Зареди вас със Том.И не приемам отказ.

-Хей добре ли сте?-и ето я Джема.

-Да защо да не сме добре?

-Защото почти десет минути ви няма.И Ема честито.Много се радвам за вас.

-Мерси Джем. И добре ще приема само зареди теб Сав. Хайде да влизаме,че Том сигурно ме чака.

-Да хайде.-влезнахме вътре и Том веднага дойде при мен.

-Къде се изгуби розичке?

-Савана ме извика и ми подари поправка и ни подари къщата си. Не е ли чудесно.

-Да супер.Значи вече ще живеем там?

-Да ако искаш де?

-Разбира се че искам да живея заедно с теб розичке моя.Обичам те!

-И аз теб мили.- след това ме повлече към дансинга и започнахме да танцуваме. Беше станало някъде към  два и всички започнахме да се прибираме. Ние с Том първо минахме през тях за да си вземе дрехите и най-нужните вещи. Когато се прибрахме в имението на Савана поправка във вече нашето имение започнах да развеждам Том. Той искаше още сега да скочим в басейна, но не исках да настивам нито той затова щяхме да скачаме на сутринта, когато е топло. Качихме се във бившата моя и сегашната наша стая. С Том подредихме багажа му и когато бяхме готови аз набързо свалих роклята и сложих една негова риза която едвам покриваше дупето ми.Отидох в банята и там махнах целия си грим и с пръсти сресах косата си. Когато бях готова излезнах от банята и видях ,че вратата за терасата е отворена. Отворих гардероба и извадих едно одеало. Излезнах навън и видях как Том е седнал на дивана и гледа небето.Седнах до него и се завих,а той като ме хвана за кръста ме премести ката че да седна в скута му. Облегнах глава на рамото му и се загледахме в звездите.

-Том исках да те питам нещо.

-Кажи розичке.

-Исках да те попитам какво се е случило с майка ти? - след въпроса ми видимо се напрегна.

-Искаш ли да знаеш?-аз само кимнах.

-Както преди съм ти казвал още от 13 годишен знаех за баща си. Поисках да се присъединя, но баща ми каза ,че ще ме приеме само ако не казвам на мама. Съгласих се. Една вечер имахме възложена мисия. Свършихме я и на път за вкъщи телефонът ми иззвъня. Беше мама. Каза ми ,че вкъщи има хора които търсят татко и ,че си искат парите. Баща ми беше чул челия разговор и натисна педала на газта. Когато стигнахме вкъщи беше вече твърде късно. Бяха я убили. Имаше и бележка,че това е за урок на баща ми. Липсва ми.- аз само сложих ръце на кръста му и го прегърнах.Разбирах го и то отлично.Той ме притисна към себе си и чух тихото му хлипане. Горкичкия ми той. 

- Искаш ли да си лягаме мили?- той само кимна едвам едвам и ме взе като ме вкара вътре и ме сложи на леглото.И той легна и ме придърпа към себе си.

-Искам да ти кажа,че майка ти би се гордяла с това в което си се превърнал.

-Мислиш ли?

-Не мисля.Убедена съм.Обичам те.

-И аз.