I ,,hate"you[✔️]

Част 35

Гледна точка на Ема

Бях събудена от слънчевите лъчи които влизаха в стаята ми. Спомних си всичко от вчера и несъзнателно се усмихнах като идиот.Обърнах се,но Том не беше до мен.Станах в седнало положение.Явно е било само сън.Един тъп сън.Усетих сълзите които несъзнателно са започнали да се стичат по лицето ми.Бях се свила на леглото и плаках вече половин час ако не и повече.Изведнъж вратата се отвори и там беше беше ТОМ. Скочих и го прегърнах въпреки,че той изпусна подноса който несеше.

-Ем добре ли си? Защо плачеш розичке?

-Когато се събудих теб те нямаше до мен и си помислих,че всичко е било само един шибан сън.Никога пак не ме плаши.

-Ема запомни от вчера вече си само моя както аз съм само твой и за нищо на света не бих те изоставил.Обичам те и това е.Няма да се отървеш толкова лесно от мен.

-А кой е казал ,че искам да се отърва от теб?

-Не знам- след това той започна да целува вратът ми и скоро стигна го края на тениската ми.

-Т-том с-спри.

-Не мисля,че искаш да спра.

-Т-том д-довечера.-след моите думи той се отдръпна и се намръщи,а аз го прегърнах и го дарих с бърза целувка.-Сърдиш ли ми се?

-Не мога и да искам.Ти все пак си ми всичко.Обичам те,но е време да слизаме защото в 9.00 трябва да тръгваме.

-Но къде ще ходим?

-Изненада.Целия ни ден е планиран.- след това слезнахме надолу,където ми чакаше чиния пълна със палачинки.Когато се наядохме той ми каза да се качвам да се преобличам.Това и направих.Сложих си един черен потник,сив клин,белите ми кецове и си оставих косата пусната.Сложих си спирала и малко очна линия,за да подчертая очите си. Бях  готова и слезнах надолу.Том беше със една черна тениска,черни дънки и белите си кецове. Беше супер секси  и най-хубавото е,че беше само мой.Когато ме видя се усмихна и ми хвана ръката като преплете пръстите си със моите.Заведе ме долу в гаража където ни чакаше неговата черна хонда. Беше изумителна кола.Качихме се и потеглихме.

-Е ще ми кажеш ли къде отиваме?

-Ноуп. Изненада.-знаеше ,че ме дразни и продължаваше.Как ми се искаше да го фрасна в дебелата глава,но не можеш.Обичах го.Твърде много.Накрая стигнахме до един изумителен плаж. Том спря колата и слезна от колата като отвори моята врата и ме вдигна като булка. Заведе ме до някаква хижа на плажа,която по скоро приличаше на плажно имение.Беше изумително.На плажа имаше сложени два шезлонга , а до тях един огромен чадър. Том ме занесе там и седна на единия шезлонг като ме остави да стоя в него.Бях се облегнала на него,но един мъж на средна възраст дойде до нас и проговори.

-Господин Том обядът е готов.Можете да влизате заедно със госпожича...

-Ема името ми е Ема.-той само се поклони и тръгна.Том ме гледаше накриво.- Да не ми се сърдиш?

-Да.Защо си толкова учтива и не го ли видя как те огледа.

-Значи ми се сърдиш затова,че не съм се държала като онези кучки които си чукал навремето. Не мога да повярвам.-станах от Том и тъкмо се обърнах и той ме хвана като ме накара да се преобърна и пак да седна в него.Той ме прегърна като зарови глава във свивката на вратът ми.Опитах се да се измъкна,но той ме беше стиснал толкова силно,че имах чуството , че шевът ще се разшие.

-Аз Ем просто знам ,че понякога се държа като най-големия задник,но просто не искам да те загубя.Ти си първия човек след майка ми освен момчетата който наистина обичам и наистина не искам да те загубя.Твърде важна си ми.И моля те никога пак не споменавай миналото ми.

-А аз ще те помоля да не ме стискаш толкова,защото скоро шева ще се разшие.- той продължи да ме прегръща като отпусна хватката си.

-Искаш ли да влизаме навътре да обядваме,че съм гладен.

-Добре,но моля те нека аз да си ходя,че накрая ще ме разглезиш.

-И разглезена пак ще те обичам.

-Том стига де.Не съм три годишно бебе.

-За мен си.Но сега ще влизаме защото умирам от глад.- след това той ме вдигна и ме заведе вътре като ме остави на стола седна на отсрещния и двамата започнахме да ядем като гладни вълци.