I ,,hate"you[✔️]

Част 15

Когато всичко се оправя...или не
Гледна точка на Вероника.

- Том има ли някой у вас?

- Мне всички са навън.

- Сигурен?

- Напълно.
Студено ли ти е Вер?

- Малко- замръзвах но нямаше да му кажа.

- Ето вземи- свали си якето и ме наметна.Беше мило

- Ами ти ?

- Издържал съм и на по- големи стидуве.Стигнахме.- леле кога сме успели.
Влезнахме в къщата и се качихме в стаята му.

- Значи е истина.

- Да истина е Том.

- Ъм извинявай за това че те прострелях. Просто беше за защита.

- И аз съжалявам за ножа не трябваше да го хвърлям по теб.

- Как ти е ръката?

- Се едно нищо не се е случило.Има само лека драскотина.

- Разкажи ми!

- За кое?

- Как влезе при добрите?

- Беше едно лято

---Ретроспекция---
Точно беше погребението на мама и татко още не мога да повярвам че са мъртви.
Точно отворих вратата на моята стая и там на моето легло имаше едно писмо.
Беше във златен плик.Влех плика с писмото и на него пишете със големи черни букви,,
За най-прекрасната дъщера,,
Внимателно отворих писмото и зачетох.

,,Миличка искам да ме чуеш много добре.Сега искам да се оправиш и да се качиш в колата която ще дойде в събота в 15.30 часа.Тя ще те отведе там от където пламна любовта между мен и баща ти.Ти ще станеш шеф на тези които се бият със най-лошите.Ти ще имаш прякор миличка.Но ще се наложи да го заслужиш.Ако се чудиш какъв ще е е той ще е кристал.Ние с баща ти го избрахме.Като го прочетеш не искам да плачеш.Обичам те миличка.Ние те обичаме.

---Край на ретроспекцията---

- От тогава ударих страшни тренировки и въпреки че бях най-малка бях по-добра от най-добрите.Ами ти?

- О ами аз още от малък знаех какви ги върши баща ми и взето общо когато бях на 13 се присъединих към тях.И аз бях и се още съм най- добрия.

- Еха.И сега какво?

- Незнам Вероника но искам единствено ти да си до мен.Знам че ще ти е трудно но немога без теб.

- Чуй ме Том. По- добре е да си останем приятели. Неискам пак да се случват такива неща отново.Обичам те но по-добре е да си останем приятели.- след това мое изказване аз си тръгнах.Бягах до нас.Влезнах и заключих.Побягнах и се заключих в стаята си.

Гледна точка на Том
Бях строшил повечето неща в моята стая след като Вероника ме нарани толкова.
Думите й ми се въртяха в главата.
,,По добре е да си останем приятели само приятели,,
И по едно време влезе брат ми.

- Том какво се е случило?

- Тя иска да си останем само приятели.

-Коя е тя?

- Вероника.Тя каза че е най-добре да...- бях прекъснат от сирена.Слезнах и видях че къщата на Вер гори.Джъстин беше навън но Вероника я нямаше.

- Джъстин къде е тя?

- Тя е вътре.Пожарникарите не искат да влизат.Казаха че е твърде опасно.

-Ще влезна през задния вход и ще спася любова на живота си.

Следва продължение...