I ,,hate"you[✔️]

Част 7

Лунапарк.
Гледна точка на Том.

Събудих се и я видях до мен.Беше толкова красива.Днес ще я заведа в лунапарка.Дано да й хареса.
Слезнах долу и реших да направя закуска за двама ни.Уверих се че брат ми не е тук.И по добре.Щеше да развали цялата романтика която ще създам.
Приготвих палачинки.
Надявам се да й харесат.Чух тропане зад себе си и я видях.С леко рошава коса и с моята блуза която и беше голяма и имаше логото на батман.
Едвам ходеше и и търкаше сънено очи.Дойде до мен едвам едвам.
- Хей Вер.Кога стана?

- Когато усетих миризната от това което готвиш.Кога стана ти?

- Преди половин час. Как спа бебчо?

- Престани с тези лигавщини или аз си тръгвам!

- Брей колко си била мила тази сутрин.

- Ще спреш ли?

-Добре де добре спирам.Обичаш ли палачинки.

-Стига да не си им сложил отрова.

-Ами за твое щастие в тях няма нищо.Така че бон апети мадам.

-Ооо мусю колко мило от ваша страна.

-Обичаш ли да ходиш на лунапарк?

-Ами може да се каже.

-Добре защото днес ще ходим.

-Ноо...

-Без отказ моля те.Нека това да е първа среща.Имаш време до 8.00 вечерта.

Ние закусихме и тя си тръгна за да цитирам ,,Том прибирам за да се оправя за довечера,,.Радвам се че ще излизаме.Качих се и си взех бърз душ.Сложиш си черни жинси,бяла тениската,сиви кецове и кожено яке.Докато се усетя беше станало осем и тръгнах.Звъннах на звънеца и ми отвори някакво момче. Когато ме видя леко се оцъкли.

- Кой си ти?- попитах без да ме интересува колко грубо эвуча.

- По спокойно аз съм брата на Вер .

- Оу аз извинявай.Просто помислих че..

- Няма проблем.Случвало ми се е .Аз съм Джъстин а ти?

- Аз съм Том.Приятеля на Вероника.

- Какво за мен.- и ето я и моята принцеса.

- Ще си поговоря с теб госпожичке.

- Защо бате?

- Защо не си ми казала че имаш гадже.

-Забравих.Сори.

- Извинете не че ви прекъсвам но трябва да тръгваме.

- Прав си.Да тръгваме.

Излезнахме и се качихме в колата.Имаше неловко мълчание или само на мен ми се струваше така?След десет минути проговори.

-Е какво ти каза брат ми?

-О ами нищо.

-Какво се е случило?-звучеше разтревожена.

-Нищо сериоэно

-О нима, а аз не ви чувах.

-Чакай ти си чула всичко.

-Да очарователен си когато ревнуваш.

-Не ревнувах.-незнам дали го казах за да убедя нея или себе си по скоро.

-Повярвах ти.

-Добре де печелиш.

-Това всъщост е много мило.

-Така ли?

-Да въпреки че ревнуваше от брат ми.

- Ако трябва ше ревнувам от баща ти- о не какво казах току що.- Аз ..ъ...

-Няма нищо.Просто не искам да си спомням онзи ден.

- Не аз съм виновен.- Една сълза се спусна по лицето й.Протегнах се избърсах я и й казах:

- Принцесо не плачи,че ще ти падне коронката.-а тя само ме погледна и се усмихна.
Преди да се усетя вече бяхме там.Слезнахме и се хванахме за ръце. Преплетохме пръсти.Чудехме се къде да се качим.

- Искаш ли на виенското?

- Добре става.- брей за първи път срещам момиче което не го е страх от високото другите биха пищели и врещели но не й тя.После се качихме на скоростното в тунела на любовта и после на всички останали атракции.

По едно време и на двамата телефоните ни извъняха.Имах съобщение от брат ми.
То гласеше:
Брат бързо идвай открихме този когото ни трябва.

Аз:Добре идвам.

- Съжалявам но трябва да тръгвам.- казахме го в един тон.

- Ами добре до утре- пак в един тон и ако това ме е съдба .

Гледна точка на Вер:
Незнам от кога не съм се забавлявала така. Изведнъж и на двама ни телефоните извъняха.
В съобщението пишеше:
Шефе открихме скривалишето на бандата Lion.Трябваш ни в базата.

Защо се ми развалят хубавите моменти

- Съжелявам но трябва да тръгвам.- казахме го заедно.

-Ами добре до утре-пак проговорихме заедно.

Тръгнах към базата а той в обратна посока.

Хей ето я новата глава.
Съжелявам че ви карам да чакате но вмомента сме в училише и знаете как е.Е какво мислите че значат тези съобшения. Ще разберете в следвашата глава.

[редактирана ]