I ,,hate"you[✔️]

Част 40

Почивка? Къде?      

Гледна точка на Том

Всички бяхме в хола освен Ем. Тя спеше горе все още. Всички мислихме какво да правим.

- Мисля ,че ти Том и Ем сте главните мишени и може би трябва эа иэвесно време да се покриете някъде.-първа проговори Марина.

-Това е гениално, но къде ще се покрием и ако ни открият?

- Аэ имам един приятел в Малдивите и мисля ,че може там да се скриете. Какво мислиш?- попита Ник.

-Съгласен съм. Ще отида да говоря с Емс. Ще эвъннеш ли на онэи твой приятел?

- Да.- след това аэ се качих нагоре и влеэнах във стаята. Моята роэичка спеше спокойно на леглото.Явно ме усети, эащото се раэмърда и седна в леглото като эапочна да търка сладко очичките си.Отидох до нея и седнах на леглото , като целунах челото й.

- Как си?- проговори първа

- Горе долу.- отвърнах й, като я прегърнах.- Приятелите ни мислят, че ние двамата сме главните мишени.Предлагат ни да заминем на почивка някъде. Какво мислиш?

-Съгласна съм.

Гледна точка на Диди

Усетих поредния удар на камшика по гърба си.Изкрещях от болка , но не можех да направя нищо, за да се спася. Изведнъж някой влезна , но бях с гръб и не можех да видя кой е.Усетих , че веригите се махат от ръцете ми. Мислех , че ще падна , но усетих, че някой ме хваща. Погледа ми беше замъглен от всичките сълзи и едвам виждах. Чух го да говори нещо , но чувах само приглушени гласове. От някъде се появи още една фигура. Бих я познала навсякъде. Близначката ми Мегън. Заради нея Джош е в болница. Тя беше там на сватбата , а не аз. И сега всички ме мразят. Чух че имаше спор и след това тръгнахме навън. Светлината от отворената врата заслепи очите ми. Усетих , че се качваме в нещо. Мисля , че беше кола. След това нищо не помня.Събудих се в нечия стая. Опитах се да стана , но усетих огромна болка в гърба. Игнорирах я и се изправих рязко.Зави ми се свят и паднах по гръб на пода като изкрещях , защото болката беше непоносима. Вратата се отвори с трясък и оттам дойде едно русокосо момче със кафеви очи и беше много сладък. Приближи се към мен.

- Не се приближавай.

- Спокойно. Няма да те нараня. Искам да ти помогна.- след думите му се приближи още повече към мен. Аз се пробвах да се дръпна назад, но болката беше твърде голяма , затова се превих на две. Момчето ме взе и ме сложи на леглото легнала по корем. Вдигна тениската ми и тръгна нанякъде.Донесе някакво лекарство. Започна да ме маже много внимателно.