Част 16

1.5K 114 11
                                    


Гледна точка на Том

Влезнах и видях че всичко гори.Качих се едвам едвам до втория етаж.Влезхай и видях Вероника как стой до стената и не мърдаше.

-ВЕР.ВЕР!!!!

- ТОМ МАХАЙ СЕ ОТ ТУК.НЕ ИСКАМ ДА ПОСТРАДАШ!!

- НЯМА ДА ТЕ ОСТАВЯ!!!-минах покрай пламаците и стигнах до нея.Тя бе искаше да мръдне затова я взех като булка и тръгнахме.Когато излезнахме всички ни видяха и там бе онзи рошлю. Не ми пука кой е само да стой далеч от Вероника.

- Така на нея и няма нищо но само е в шок.Нуждае се само от почивка.-каза лекаря.

- Добре благодаря.- влезнахме у нас и я сложих в леглото си и я заспа веднага.

Слезнах долу и видях брат ми леко ядосан.

- Защо го направи ?

-Кое?

-Че спаси тази кучка след като ти разби сърцето.

-Не говори за нея така.- но след това чух типане по стълбите.По дяволите чула е как я е нарекъл Джош.

- Идиот сега тя те е чула.

- Но знае че това е сировата истина.

- Не не е!!Надявай се да управя нещата.-качих се горе и когато влезнах нея я нямаше. А терасата бе отворена. Мамка му измъкнала се е .Слезнах долу и щях да убия брат си.

- Е как е мис кучка?

- Няма я и то зареди теб. Избягала е през терасата.
Щастлив ли си вече като разбра че сигурно няма да я видя пак?ПОПИТАХ ТЕ ЩАСТЛИВ ЛИ СИ ВЕЧЕ!!!
ОТГОВАРЯЙ!!!Знаеш ли какво отивам и ще я намеря без значение харесва ли ти или не.- точно тръгнах когато брат ми взе ключовете от ръцете ми.

- Няма да те оставя сам.Се пак сме братя.Знаеш ли как ще я намерим?

- Колкото и да не ми се иска трябва да говорим със
мистър рошлю.Така и иначе ще можем да разберем какъв е на Вероника.

-Добре брат ми.Както кажеш.-късметът ми се усмихна и той се разхождаше по улицата.Препречихме му пътя и той веднага искара пистолет.

- Виж не знам кой си но,
първо махни пистолета няма да те нараним и
второ искам да те питам нещо отности Вероника.- той свали пистолета.

- Какво искаш от нея?

- Искам да я намеря.Чу брат ми как я натече и избяга.
Знаеш ли къде може да е ?

- И защо да ви помагам?

- Защото аз я обичам и искам ти да стойш далеч от нея.

- Така първо на първо тя ми е братчетка и второ на второ има едно тайно място ей там горе.- той ни показа един висок връх.

- Как можем да стигнем до там?

- Елате с мен- тръгнахме към гората и стигнахме до една барака.Той я отвори и тръхнахме по едно подземие.Не се усетих кога сме стигнали.

- Е сега кой ще е първи?

-Аз ще говоря с нея- заявих твърдо.Качих се по стълбите. Озовах се на върха.Тя стоеше на върха.

-Вер..

- Том моля те остави ме.

- Не няма да те оставя.Един път те оставих но втори път тази грешка няма да се повтори.

- Том казах ти и преди. Всичко между нас приключи.Не искам да си наранен зареди мен.

- Ами нас къде отиде Вероника къде?Не помниш ли всичко?Цялата ни връзка ли искаш да пропилееш на вятъра?Ами давай!!!-точно се обърнах и тръгнах преди да сляза по стълбите се обърнах за последно.Вече няма нас .
Това беше всичко това беше краят.Слезнах и отбегнах въпросите на брат ми като се изнизах и тръгнах към нас.Пробрах се и тряснах вратата.Унесох се в сладка дрямка.

Ето го некста.Благодаря за огромната подкрепа.

I ,,hate"you[✔️] Where stories live. Discover now