Back to me(WattyPad Awards BG 2016)

Влюбен съм! Доволни!?

Станах и се огледах наоколо. Стаята не ми беше позната. Никога досега не съм я виждала. Отворих вратата и извих врата си, така че да изпука. В апартамента нямаше никой, но пък имаше закуска. Когато стигнах до дневната си припомних всичко. Вечерта останах при Сехун, защото той ме помоли и не ми даде да ползвам градския транспорт, нито пък ми позволи да карам колата му.

-" За твое и нейно добро."-имитирах го.

Имах книжка! След като едва не убих инструктора, се явих на друг изпит и го минах!

В кухнята върху един от сандвичите имаше бележка.

"Добро утро! Надявам се, че си спала добре тази нощ. И не, не сме спали заедно, ако това те притеснява. Приготвих ти закуска, аз съм с момчетата на фотосесия. Ще се върна в 3.

P.S. Изчакай ме. Не смей да излизаш извън апартамента! Не си и помисляй да ми взимаш колата! А още по-малко за градски транспорт! Изрично забранено ти е!"

Ха! За какъв се мисли той! Ако искам ще изляза!

Взех едно листче и химикалка, а когато приключих го прегънах на две и го оставих обратно върху недокоснатите ми сандвичи.

********Гледна точка на Сехун********

Тао ме караше към нас.

-Значи невинното срамежливо момиченце те чака у вас?- той повдигна вежди.- В едно легло ли спахте? Какво се случи?

-Нищо.

-Нищо?

-Тао, когато се опитах да я целуна тя трепереше и я беше страх. Постоянно ме питаше дали ще я нараня. Ако се страхува от целувка, не ми се мисли за други неща.

-Може би си има причини.- Тао вдигна раменете си.- Но по-интересното. Видя ли лицето на Кай, когато разбра, че тя е при теб? Беше алено червено.-изкикоти се.

Тао спря колата.

- Мога ли да дойда с теб?

-Разбира се.-отговорих.- Колата ми все още е тук.- отбелязах.

Отключих.

-Ния!-извиках я, но не последва отговор.- Ния, прибрах се!- да, добре, спокойно, Сехун, тя не е избягала. Тя е тук. Нали?

-Ъъъъ.....сигурен ли си, че те е послушала?- Тао ме погледна.

Отидох в кухнята и там видях вече изсъхналата закуска с бележките отгоре ѝ. Моята беше скъсана на парченца, а до нея имаше още една, на която пишеше: "Няма!"