Back to me(WattyPad Awards BG 2016)

Кошмарът

ГТНия
КАКВО!!!??? Аз........негова братовчедка!?? Не, това не е просто.....просто не е възможно! Как така??!!
-Не може да бъде! Убедена съм, че в моето семейство няма азиатци! Повече от сигурна съм!- извиках на Сехун.
-Виж, баща ми имаше същата онази снимка, която беше на бюрото в стаята ти. Няма как да я има, ако това, което той казва не е истина, защото не е стъпвал у вас.
-Не, трябва да има някаква уловка, това не е..........
-Спри! Няма уловка! Приеми истината такава, каквато е!- изкрещя той в лицето ми.
-Но аз мислех, че ти ме обичаш...
-Така е, но...
-И всичките тези неща, които ми наговори, че ме обичаш, е било.....напразно!????
-Ние сме братовчеди, не можем да бъдем заедно повече. Разбери го. Трудно е, но трябва да го направиш.- заговори меко.
-Не, аз не искам да проумявам или пък да разбирам нищо, защото не мога, а и нямам желание!
Последва неловка тишина.
-И сега какво, свършено ли е с нас?- продумах, а той наведе главата си и погледна в пода.
-Съжалявам...
-Шегуваш ли се?! Късаш ли с мен?!
-Наистина съжалявам.
-Не трябваше да ти се доверявам. За нищо.- изсъсках и треснах вратата на апартамента му.
Очите ми обилно сълзяха, ходех по улиците и държах телефона в ръцете си.
-Иви?- подсмръкнах- У дома ли си?
-Ъъъммм, да и Мая е тук. Защо?
-Идвам при вас.
-Чакай, чакай, какво се е случило? Звучиш някак.....ревяща?
-Ще ти разкажа като пристигна.
*******************
МОЛЯ!? Я ПОВТОРИ, ЧЕ НЕЩО МАЙ НЕ ЧУХ КАТО ХОРАТА!!!!
-Братовчеди сме.- заплаках дори по-силно.
-Ама, чакай сега. Ти не си азиатка, как така сте братовчеди? Това е невъзможно!- започна Мая.

-Баща му дойде, имаше моя снимка като малка, която само Бог знае как се е озовала в него, а на всичкото и отгоре имаше и документи, които го доказваха.
-Какво ви става бе, жени!? Само ви късат!!- извика Момо.
-Днес имаш среща с Чаньол, нали?- попита Ивана.
-Ами, да.
-Върви. Остави измъчените души намира- усмихна се едвам.
-Но вие сте ми приятелки, аз ще отложа срещата, ще ви помогна, трябва....
-Върви! Не искаме и теб да те скъсат, нали?
-Не, не, не, не!- заклати глава- Излизам! Чао! Оправяйте се! Бързо!- каза и тресна вратата.
-Хейййй. Успокой се. Нали приятелите са за това- имаш нужда от някого и те са до теб.- Иви ме прегърна.
ГТБаек
Прибрах се и затворих вратата след себе си. Ако не друго, то поне не живеех с Таейон в един апартамент.
-Здравей.- поздрави ме някой.
-Какво правиш тук?
-На теб на какво ти прилича?- усмихна се тя.
-Махни се, и без това прекарвам цял ден с теб. Искам да си почина малко от твоите драми.
-Моите драми? Охо, извинявай, но в момента аз съм в най- лошото положение от всички! Никой не ми обръща никакво внимание!
-Моля?! На теб ти е зле? Казваш, че на теб не ти е добре!?
-Да, на мен не ми е добре!
-Ти май не знаеш през какво минавам, заради теб, а!?- притиснах я в стената- По цели нощи не спя и си мисля само дали след всичко това тя все още ще ме мрази. Дали най-накрая не е разбрала истината, някакси. Ти си виновна за всичко!- изкрещях- Вината е твоя!- забих юмрука си в стената до главата ѝ. Тя примигна изплашено- Не можеш ли просто да ме оставиш намира?- прошепнах.
-Не. Защото вие сте различни, а аз искам само да те вкарам в правия път.
-Да ме вкараш в правия път? Чакай, чакай, не съм аз онзи, който трябва да бъде поправен, ами ти. Ти си егоистична кучка, мислейки само за себе си и нуждите си. Може би, ако наистина ме обичаше, щеше да ме пуснеш да си живея живота.
-И да те гледам как се гушкаш с онази?
-Поне щях да съм по-щастлив от сега. Тя ме кара да се усмихвам, а ти ми докарваш само нови и нови ядове и мъки.
-И какво? Нима ти би направил това за Ивана?
-Ще боли, но ако наистина е по- щастлива с някой друг, нека да е с него.
-Ти си благороден, Баек. Не си като останалите момчета. И това ме навежда на мисълта, че може би заслужаваш да си щастлив с някоя друга.
Очите ми се изпълниха с надежда.
-Но това не означава, че ще се откажа от теб толкова лесно.
Защо по дяволите си толкова зла?
-Лека нощ.- каза.
****************************
Стоях сам на една скала, седящ върху меката зелена обсипана с макове трева. Зелена трева, червени цветя. Защо всичко ми напомняше за нея?
Вдишах чистия въздух и легнах на земята.
-Беки?- каза някой.
Обърнах се и я видях. Нея. Беше облечена в нежна пепеливо- розова рокличка с венче цветя на главата си.
-Иви?- усмихнах се и се затичах към нея. Толкова исках да я прегърна и да я целуна.
-Обичам те!- извиках и това беше първото нещо, което казах.
Тя не ми каза нищо.
-Трябва да ме изслушаш! Много е важно! Свързано е с нас!- започнах- Не исках да скъсам с теб, но трябваше да го направя, защото иначе още някой можеше да бъде изгонен от групата, а SM ме притиснаха, Таейон е виновна за всичко! Излъгах те! Казах толкова много неща, които не мислех, моля те кажи ми, че не ме мразиш! Подписах договора без да мисля за последствията, въобще не мислех, че ще ми е толкова трудно да се разделя с теб! Моля те, прости ми за всичко!- не усетих как бях паднал на колене пред нея и сълзите течаха в обилни количества по бузите ми.
Тя се наведе и седна до мен.
-Знам за това, глупаче. Аз отдавна съм ти простила.- прегърна ме и изтри сълзите от лицето ми с ръката си.
-Наистина ли?
Тя кимна.
-Но как така?
-Това беше преди много време. Между другото, знаеше ли, че Мая и Чан вече си имат деца?
Уау! Това беше нещо ново.
-Чакай, чакай, коя година сме в момента?- попитах.
-2030.
-Кога мина толкова много време?
-Ти не помниш, глупчо.- засмя се и се настани се в скута ми, а белите ѝ зъби се разкриха от прекрасната ѝ усмивка.
Зарязах годината и времето. Просто я целунах. Ето за това копнеех толкова дълго време. Само за допира на устните ѝ върху моите. Нищо друго не ми беше нужно, за да се усмихвам като идиот дни наред.
Изведнъж от устата ѝ се откъсна писък.
-Баек, спаси ме!- извика.
-От какво?
-Зад теб! Зад теб! Тя е там!
Обърнах се, но там не видях никого.
-Аз никой не виждам.- казах и когато понечих да хвана ръката ѝ, напипах само студен камък.
Сега приятната полянка с цветя и столетни дъбове, се беше превърнала в камениста арена.
-Ивана?!- извиках- Иви!?- правех това в продължение на десет минути, докато не реших, че ще тръгна да я търся.
Започнах да изкачвам един хълм, осеян със заострени камъни. Изведнъж се спънах и се претърколих. Когато станах на крака ми имаше дълбока рана, но въпреки всичко просто продължавах да се катеря. Сега, когато бях по- близко от всякога, за да я открия, нямаше да се откажа.
Изкачих хълма, а пред мен се издигаше сграда изградена от мрамор. Влязох в нея, а гледката вътре беше направо потресаваща. Стиснах челюсти и закрачих напред. Трябва да я намеря. Само това ме караше да остана на това място. Всичко беше в кръв и кости. Миришеше на мърша и разлагащи се тела.
-Таейон?
-Здравей, скъпи. Пак се срещаме.- подсмихна се.
-Какво е това място?
-Моето място, нашето място.
-Как.....
-Ако не се беше появила Ивана, сега щяхме да живеем тук и да сме щастливи! Това щеше да е нашият дом!
-Това по-скоро е морга, отколкото място за живеене.
-Така ли? Защото аз мисля, че имам един сувенир, който много ще ти хареса.- рече и се отдръпна.
Когато видях това пред мен, краката ми се разтрепериха, коленете ми поддадоха и паднах на пода.
-Ти си луда! Как можа да ѝ причиниш това?!- виках през сълзи.
-Ооо, хайде де! Тя си го заслужаваше и ти го знаеш!
Изтичах при Ивана и я поех в ръцете си. Цялата беше в кръв.
-Иви! Иви! Ивана! Ивс, моля те, кажи нещо!- разтърсих я, но не ми каза нищо.
-Не! Не, не, не! Иви, не!!- заридах още по-силно.
*******************
Отворих очи и застанах в седнало положение в леглото. Целия бях потен и треперех. Станах и си направих кафе. Не исках да спя отново след като сънувах това. Не можех, а и не биваше.
Седнах на дивана и се загледах в един филм. Не вниквах много в него, защото умът ми беше зает от други, по- важни неща. Онази сцена се разиграваше отново и отново, а картината на безжизненото й тяло се беше запечатала в паметта ми.
Вече беше късно, може би най- малко три часа, но бях изплашен.
Отидох до шкафа и взех телефона в ръка.
-Хайде, хайде, вдигни!- затропах с крак нервно и задърпах един кичур от косата си.
-Ивана, вдигни си шибания телефон, по дяволите!!!!
Звънях й вече за четвърти или пети път, но тя все още не си вдигаше телефона. Без да  мисля много, просто взех ключовете и излязох от апартамента. Слязох в гаража и се качих в колата. Това момиче ми беше влязло под кожата.