Back to me(WattyPad Awards BG 2016)

Онази вечер......

- Хей, не искам да си тръгваш!- Дара гушна краката ми и заплака.

- И аз не искам, но както виждаш- трябва.- погалих я по главата.

-Искам пак да дойдеш!

- Е, може и вие да дойдете някой път.- ухилих се.

Сестра ми продължаваше да рони крокодилски сълзи, докато мама също не си поплюваше. Тони си гризеше ноктите нервно, а тате се опитваше да не показва много много емоции. Баба- луда глава, правеше магарии, дядо- опитваше се някак да я успокои ВРЕМЕННО!

- Ще ми липсваш!

-Мамооооо, не отивам в Страшния съд, а заминавам за Корея!

-Все пак се събираме така цялото семейство само веднъж или два пъти в годината. Да не говорим, че ми липсваш адски много всеки ден. И ти и брат ти.

-Ами аз?!- задърпа я Дара.

-Ти си с мен всеки ден, мила. 

-Ооо, вярно!

-Няма да плача, няма да плача, няма да плача, няма да плача- баща ми се въртеше на едно място и махаше с ръце пред очите си от страх да не се разплаче.

-Ще плачааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!- ревна Тони и ми се нахвърли. Отдавна не го бях виждала да плаче. За последно се случи, когато беше пети клас.

-Веднъж го казах, а сега го повтарям- Не отивам в Страшния съд! Ще се върна жива и всико ще ми е наред и ние пак ще се видим!

- Не се знае!- изрева.

-Тони, имаш прекрасно оптимистично мислене.- поздрави го Ивана.

-Нали!?

- Бате, не си ли много голям да плачеш? А и си момче. Момчетата не плачат.

Всички се засмяхме.

-Всички плачат- дори и най- възрастните, защото всички изпитват чувства.- разясни ѝ Сухо- Даже Крис и Д.О, колкото и невъзможно да ти се струва.- изхили се.

-Хеееейййй! Аз съм много чувствителен човек, ако искаш да знаеш!- нацупи се Крис.

-Особено Д.О! Каква е тази анимация с тенис, на която плачеш?! Хората просто играят тенис, а ти ревеш!- извика Баек.

-Ако искаш да знаеш, тази анимация е много разчувствена!!!!

-Оооо, да!

- Искам пак някой път да си играя с Лей и Тао!- сестра ми заподскача.

- Аз нямам нищо против! Много обичам деца!- извика Лей и започна да подскача в кръг с Дара.