Back to me(WattyPad Awards BG 2016)

Локум

***ГТИвана***

-Какво означава „Кльопа"?- попита ме Баек вече за стотен път днес.

-Разбери сам.

-Как?- гушна ме още по -силно.

-Можеш да питаш и Ния, ако искаш, но тя едва ли ще ти каже нещо.

- "Който е узрял да танцува, той е узрял и да се влюби." - започна той.

-Ти цитираш „Гордост и предразсъдъци" ?!- попитах почти невярващо. Мислех, че не я е чел.

-Това е една от любимите ми книги.- каза.

-Шегуваш ли се?! Аз я обожавам!

Умирам! Не може да бъде!

-„ Ти каза,че съм те убил-тогава преследвай ме като дух! Бъди винаги с мен,превърни се в какъвто и да е образ,накарай ме да полудея,само не ме оставяй в тази бездна,в която не мога да те намеря!" - Брулени хълмове!? WTF! Не мога! Трябваше да кажа нещо!

" - Няма нищо по-измамно от привидната скромност"- започнах.

- Зад нея обикновено се крие незачитане на чуждото мнение, а понякога -самохвалство.- довърши той.

Не мога да повярвам!

-Обичам те.- прошепна в тъмното.

-Безусловно- простенах, докато той беше допрял челата ни плътно едно до друго. Вече усещах дъха му в лицето си.

С едната си ръка той придърпа кръста ми по-близо до тялото си и се вгледа в очите ми. Погледна устните ми захапа своите. Подлудява ме. Отново ме погледна в очите и нежно обгърна лицето ми с ръце. После бавно сля устните си с моите и поиска достъп. Дадох му го. Давам му всико, което той поиска от мен.

***ГТНия***

Навън вече беше тъмно и всички спяха. Е, нормално, все пак вече е почти 3.

Вързах косата си на хлабава опашка и си сложих якето. Предполагам, че отвън беше студено.

Леко отворих вратата на стаята си и тръгнах към стълбището. Внимателно положих крака си на първото стъпало и така бавно и славно се задвижих надолу по стълбите. Когато го сторих видях, че на дивана в дневната се бяха сгушили Мая и Чан и двамата спящи. Бяха толкова сладички заедно! От днес нататък ще ги шипвам!