Back to me(WattyPad Awards BG 2016)

Не искам!!!

***ГТБаек***
Когато обърнах главата си по посока на Тони, видях как той беше притиснал устни в тези на Таейон.
Ооооххх, Тони, мислех, че имаш по- високи стандарти за момичета.
-КАКВО ПРАВИШ?!?- изкряка Таейон- МАХНИ СЕ ОТ МЕН!!!
-Не говореше така вчера в леглото- каза той.
-КАКВО ЛЕГЛО ТЕ ГОНИ?!? ВЧЕРА БЯХ ПРИ БАЕК!!!
С периферното си зрение видях как Ния ми правеше знаци. Чак сега разбрах какво всъщност се случваше. Тони не беше преспал наистина с Таейон, а само се правеше, за да ми помогне. Послушах приятелката си, станах и се намесих.
-Как можа?! -тогава осветлението изгасна и завесите се спуснаха- А на мен ми казваше да стоя далече от Ивана!!! В същото време ти си тази, която ми е изневерявала! Ти пък- обърнах се към Тони. -Мислех те за приятел, а ти взе, че ме предаде!
-И това ми било брат!- включи се Ния.
-Ния, аз.....
-Млъкни и не разговаряй с мен повече!- хукна в неизвестна посока.
****Две седмици по- късно***
-Иви!!!!- извиках и се метнах на врата й.
-Беки!!!!
-Това момичешко име ми липсваше тооолкова много!!!
-Ния и Тони ми разказаха всичко!! Защо ме излъга така, Бек? Защо? Знаеш ли колко плаках? И колко твои плакати скъсах?
Засмях се.
-Обещай ми, че няма да правиш повече така- каза и ме прегърна. Усетих как очите й сълзят.
-Обещавам ти- на свой ред заплаках.
***ГТСехун***
Понеже баща ми ме извика у нас, сега карах натам.
Спрях скапаната кола пред шибаната къща и извадих проклетите си ключове.
-Кажи какво има, защото бързам- изръмжах и седнах на дивана.
-Ооо, Сехун, момчето ми!!- извика майка ми. -Чух какво се е случило! Даваха го по новините! Момичето беше свестно и толкова сладко! Наистина съжалявам!- прегърна ме.
-Остави ме!- отблъснах я.
-Сехун, имам новина- в този момент баща ми връхлетя в дневната- Много ще ти хареса.
-Твоите новини никога не са ми харесвали, защо сега да го правя?
-Защото, момчето ми, вече си сгоден- рече.
КАКВО?!?!?!
-КАКВО КАЗА ТОКУ-ЩО!?! ВЪОБЩЕ ДОПИТА ЛИ СЕ ДО МЕН?! ПОПИТА ЛИ МЕ АЗ КАКВО ИСКАМ?!?
-Сехун, мисля, че знам какво искаш, но се боя, че не мога да ти го върна.
-ТОЧНО ТАКА!! ЗНАЧИ ВСЕ ПАК ЗНАЕШ КАКВО ИСКАМ!? ИСКАМ СИ НЕ КОЙ ДА Е, АМИ НЕЯ!!!- избухнах.
-Но за какво са ти европейци, след като има толкова корей....
-МАЙНАТА ИМ НА КОРЕЙКИТЕ!!!
-Сехун.....-започна майка ми.
-НЯМА ДА СЕ ОЖЕНЯ И ТОЧКА!!! ЩЕ СИ УМРА САМ!!!- изкрещях и тръгнах към вратата.
-Облечи се официално, защото във вторник имаш среща с бъдещата си годеница.
-Ву, не мисля, че трябва да го притискаме така.
Треснах вратата на автомобила си и потеглих към една поляна.
Карах с превишена скорост, но не ми пукаше особено дали ще се блъсна някъде и ще умра. И без това живота ми беше пълна развалина.
Спрях, излязох и започнах да плача. Свих се до едната гума на автомобила и заридах дори по- силно. Какво толкова бях направил? Защо нещо такова се случваше точно на мен? Аз, аз, аз!!! За всичко все аз бях виновен!!!
Чувствах се зле. Чак сега разбирах Баек. Само дето той имаше избор, а аз не.
Знаех, че трябваше да присъствам на срещата във вторник, дори и да не исках. Баща ми щеше да ме принуди.
Не ме остави да направя избор, всъщност, кога ли ме е оставял да избирам? Не, веднъж го стори. Дали да отида на прослушванията за SM, или не? Е, ясно можете да видите какъв е бил моя избор. И сега си патя доста от него. Ако не бях ставал известен, можехме да се окажем братовчеди и да не се разделяме, тъй като никой нямаше да знае за това.
Но ако не бях станал известен, нямаше да се срещна с момчетата, нито пък с нея. Ако имаше средно положение..... щях да избера него.
Погледнах дисплея на телефона си и погледнах датата. 6 юли ,понеделник. Ужас. Ако това чудо наистина работеше вярно, то означаваше, че утре трябва да с момичето. Може ли да си порева още малко? Или направо нещо да вземе да ме блъсне?
***Вторник вечер***
-Няма да ходя!!!
-Ще ходиш!!!
-Няма!!!
-Ама ще!!!
-Нямааааа!!!! Не искам, не мога и няма!!!
-Сехун, мислех, че вече си достатъчно пораснал, за да започнеш да проумяваш нещата, но уви ти си си все същото дете!
-Не искам да ходя! Няма да се женя за която и да е друга, ако не е Ния!
-Няма как! Братовчеди сте!
-Млъкни, млъкни, млъкни! Не искам да те слушам!- извиках на баща си.
-Приеми истината, Сехун!
-Няма! Не искам! Остави ме!
-Излизай и отивай при момичето!
-Не искам!
-Всяка втора дума, която казваш е "Няма! Не искам!"! Просто престани да се държиш детински и отиди! Няма да те изяде!
-Хубаво, но имам едно условие.
-Какво искаш?
-Искам да се срещна с Ния.
-Не! Знаеш, че ти е забранено!
-Забранено ми е от теб. А и да не позволиш, аз пак ще я видя, каквото и да ми коства.
-Добре, само отиди и направи добро впечатление.
-Наистина благодаря, тате!- усмихнах се за първи път от две седмици.
Почти на подскоци отидох до другата зала на ресторанта. Когато отворих вратата, с гръб към мен стоеше момиче, облечено в лилава рокля и кестенява свободно пусната коса. Ха, моята все още си беше черна. До нея седяха една по- възрастна двойка- явно родителите й.
-Сехун!- майка ми стана, а аз се опитах да се усмихна. Имаш си цел, създай добро впечатление и той ще изпълни желанието ти. -Това са семейство.......
-Йуна?- едва не извиках.
-Ооо, вие се познавате!?
-От гимназията. Синът Ви ми беше гадже тогава- усмихна се.
-Сехун, защо не си ми казал нищо?