Back to me(WattyPad Awards BG 2016)

ТОНИ!!!

***ГТНия***

Отидох заедно с Мая на стадиона, където щеше да се проведе състезанието. Иви също трябваше да дойде, но беше с Баек. Е, не я виня. Все пак отдавна не бяха оставали насаме.

-Много се вълнувам!- подскочи Мая.- И този път Тони ще им разкатае фамилиите на всички!

-Зная- усмихнах се насила.

-Силиш се. Не се мъчи, ако не искаш да си тук, защо тогава дойде?

-Защото това е брат ми! И той се нуждае от мен!

-Да, но ти си развалина.

-Знам. Много съм тъпа! Ако бях тръгнала с Кай, нищо от това нямаше да се случи!

-Ти пък! Ако знаехме, че един ден ще умрем, тогава защо се раждаме!?

-Права си.

-Ооо, ма моля ти се! Аз винаги съм права!- седнахме на сгъваемите столчета.

-Виж, виж!!! Започва!!! А, ето го и Тони!!- извика Мая, сочейки червена състезателна кола, цялата олепена със стикери.

-1, 2, 3 ииии......Старт!- чу се гръм от пистолет и вик.

-И както винаги Антон Костадинов изпреварва всички!- изкрещя говорителя, точно когато Тони правеше петата обиколка на терена.

Но тогава нещо се случи. Нещо се преобърна. Нещо червено. Не, не, не!!! Не може да бъде! Това не е брат ми! Това не е Тони!

-ТОНИ!!!- избутах Мая, която стоеше права и гледаше шокирано. Затичах се по стълбите. Заблъсках по вратичките, които деляха терена от седалките и започнах да викам. Тогава охраната ме избута. Единият стискаше китката ми силно, а другият ме държеше за талията и ме дърпаше.

-ПУСНИ МЕ!!!- изкрещях. -ТОВА Е БРАТ МИ!!!

-Госпожице, не можете да....

-Не ми казвай какво може и какво не може!!!- изкрещях и точно когато се откъснах от тях и щях да отида при Тони, някой друг обви ръце около мен.

-Пусни ме!- извиках и се замятах.

-Ния, успокой се!- гласът ми беше странно познат. Обърнах се и.....

-КАЙ?! Откъде изскочи?!

-Ами аз всъщност съм фен на брат ти и...- използвах момента, в който се разсея и отпусна хватката си, за да вляза и да отида при брат ми.

***ГТКай***

Накъде хукна това момиче отново!? Не можеше ли просто да си седи кротко и мирно!?

-Ния!- извиках, но не ме чуваше. Единствения начин беше, ако отида при нея. Избутах охраната, въпреки негодуването им и се затичах към полу- смачкания лек автомобил.

-ТОНИ! КАЖИ НЕЩО!!! ХАЙДЕ!!! ИДИОТ, ОЛИГОФРЕН, ПЪТЕН ЗНАК, КОМОДО, ТЪПАК!!!- заръчка го с лакът.

-Хей, остави го- казах меко и я прегърнах.

-Не е мъртъв, нали? Нали не е мъртъв?- заплака.

-Със сигурност не е мъртъв. Ще живее. Още много дълго време. Докато не умре от старост- погалих я по главата.

Съжалявам, че е кратка, но ще се опитвам да ги пиша по- често :) Наистина сори, че се забавих толкова, ама съм заето с още ДВА фика, единия от които е нов. Казва се How could you  и вече има две пуснати глави, тъй че........... А, и да добавя, и че е с Чен ;) Please check it out...