Back to me(WattyPad Awards BG 2016)

Писмото

Слизайки по ескалаторите, понеже явно си нямам друга работа, освен да се пребивам по разни места, едва не се потроших. Добре че Ивана задържа ръката ми- иначе щях да целуна пода по възможно най- елегантния начин.

-Един ден ще вземеш да се убиеш, шемет такъв! Внимавай къде ходиш или ще ми се наложи да ти събирам чарковете от пода някой ден!

-Не. Това няма да се случи- изхилих се.- Ти и Мая ще ме пазите.

-Уф, хайде, непълнолетна лигло, идвай!- Мая ме затегли към подземния етаж, където истеричният ми смях отекваше в тишината.

-Понякога изпада в такива положения... Жалко, че не можем да ги възпрем...

Не им обръщах внимание, докато изведнъж отново не се строполих на земята и трябваше да пълзя до колата, за да се кача.

Да, мисля, че вече успяхте да добиете представа за мен...

Аз съм непълнолетен идиот, изпадащ в състояния на "смехотворна" истерия (както го наричаха приятелките ми) или лигня (мама обича тази дума). Казвам се Ния.

И не подозирах, че нещата ще се развият така, преди да създам своята история...

***********

Извадих ключовете от чантата си и отворих вратата. Беше тъмно. Напипах прекъсвача на стената и го натиснах. Стаята се озари в разноцветни светлини.

-Изненада!- извикаха разни хора. Мисля, че съм се разминавала с някои от тях в коридорите на училището. Музиката засвири и всички започнаха да танцуват.

-Честит рожден ден! -както винаги майка ми изскочи от някаква незнайна дупка в нищото.

-Омо, това е страхотно! Не мислех... Не мислех, че ще се сетите- прегърнах тънкото тяло на майка си, сгушвайки се в меката й къдрава коса с приятния топъл цвят на топаз.

-Как бих могла?- не виждах лицето й, но бях повече от сигурна, че в момента усмивката се разлива по малките й розови устни и предизвикваше малките бръчици около устата й да изпъкнат.

-Не познавам повече от половината хора тук- засмях се.

-Просто им казах, че ще има безплатна храна, и те дойдоха. Тийнейджърите сте голяма работа, щом стане време за ядене.