Back to me(WattyPad Awards BG 2016)

Мисия- 2

***ГТМая***

Проврях се през прозореца, но се строполих на пода.

-По- тихо! Ще я събудиш!

-Като гледам как спи, май няма да е скоро- поклати глава Шиу.

-Нищо! Ние пак трябва да сме тихи! 

Влязохме в стаята на Йуна, която прегръщаше една снимка.

-Боже, това момиче е наистина обсебено от Сехун- рече Сухо.

-Това е....леко плашещо- отвърна Шумин.

-Кой спи като разкрачена патица?- засмя се Чани.

-Чаньол, не е времето за шеги в момента- всички го изгледахме сериозно и продължихме към хола. Поне се надявахме, че там, някъде из всичките шкафове, бихме могли да открием документите, но все още не успявах да проумея защо ги е оставила тук, след като се е изнесла. Може би е забравила да ги вземе или нарочно го е направила, надявайки се, че Сехун ще дойде да ѝ ги донесе. Понеже я познавах добре, по- възможен вариант беше първият- добре, че главата ѝ е на раменете, иначе можеше и нея някъде да забрави.

-Откъде да започнем?

-Аз ще търся в тази част на хола, Шумин- в другата, а Чаньол и Мая- в стаята на Сехун.

-Ще успеем ли да претърсим този.... меко казан дворец до един час?- попитах, оглеждайки се.

-Ако сме бързи и експедитивни.... Защо не?- усмихна се Сухо.

-Добре, значи отиваме в стаята му.

Изкатерихме стълбището, а аз вървях зад Чан, който ме напътстваше, тъй като досега аз никога не бях стъпвала в апартамента или каквото и да е било това на Сехун.

Чаньол започна да преравя гардероба и чекмеджетата под него, докато аз тършувах из нощните шкафчета, бюрото, дори повдигнах матрака с надеждата, че там евентуално ще намеря нещо, но уви заварих само голите дървени дъски.

-Няма нищо- въздъхна тежко той.- Трябваше поне да я попиташ къде ги е оставила, за да имаме някакъв ориентир.

-Хей, докато вие се мотлявите тук, ние претърсихме почти цялата къща. С изключение на една стая. Заключена е.

-Да, все едно ние можем да я отключим!

-Мая има фиби.

-Шумин, не сме във филм на Джеймс Бонд! Проумей го!- изшепнах.

-Аз.... Мисля, че видях нещо в гардероба- отбеляза Чан и отново отвори вратите. От джоба на едно яке извади ключ.

-Да пробваме ли?

-И питаш?

Четиримата се запътихме към заключената стая. Сухо завъртя ключа и щом вратата се отвори, всички зяпнахме с отворени усти.

-Това е пъти по- откачено от снимката на Йуна.

Навсякъде имаше толкова много снимки, на които бяха заедно. Леглото беше оправено и недокоснато. Учудващо как още нямаше прах върху завивките.

-Сериозно ли!? Толкова ли лесно беше!?- Шумин грабна няколко листа от бюрото.

-Заврях се под матрака на леглото, но те са били сложени просто върху една плоскост!?- ядосах се.

Тогава от стаята на Йуна се чу шумолене.

-Аз предлагам просто да ги вземем и да се омитаме.

Така и направихме. Отново излязохме през прозореца, но този път много по- внимателно, отколкото на влизане, тъй като шанса да се събуди беше голям.

-Чаньол, хайде! Излизай! Може да ни спипа!- дръпнах ръкава му.

-Чакай... Това трябва да се снима! Не всеки ден виждаш разкрачени жени патици, докато спят.

-Чаньол....

Преди да съм успяла да кажа, каквото и да е било още, той ме хвана за ръката и буквално ме метна през прозореца и оттам- на ливадата.

-Можеше и малко по- нежно!- скарах му се.

-Съжалявам, но обещавам, че ще ти се реванширам веднага щом се приберем- намигна ми и вече не можах да устоя.

-Идвайте!- каза Сухо, подканвайки ни с ръка.

Съжалявам за дългото чакане и кратката глава, но следващата...... ООооооМммоОо!!! Обещавам, че ще е дълга и яка.....