Отново заедно

176 24 9
                                    

***ГТСехун***

-Значи ти си променил документите!? И ти изнамери чичо ѝ и леля ѝ, а после целта ти е била да омъжиш и нея, онзи да я отведе надалеч и аз никога повече да не я видя!?

-Трябваше някак да ти налея в главата, че това, което правиш не е добре!

-Не можеше ли просто да се примириш с това!? Нали ти беше онзи, който ми повтаряше постоянно, че ние хората сме равни!? Независимост какъв цвят на кожата имат или къде и как живеят, а после се опитваш да ме разделиш с нея!!! ТОВА НЕ Е ЧЕСТНО! ЗНЕШЕ КАКВО СЕ БЕШЕ СЛУЧИЛО МЕЖДУ МЕН И ЙУНА, НО НЕ ТИ ПОПРЕЧИ ДА Я ДОВЕДЕШ ПРИ МЕН ОТНОВО, НАЛИ!? НЕ ТЕ БЕШЕ СТРАХ ОТНОВО ДА НАРАНИШ СИНА СИ!!! ЗАЩО ЛИ?! ЗАЩОТО ВЕЧЕ СИ ГО ПРАВИЛ СТОТИЦИ ПЪТИ И КАКВО ПЪК- ОЩЕ ВЕДНЪЖ НЯМА ДА МУ НАВРЕДИ КОЙ ЗНАЕ КОЛКО!!!

-Ти си мъж, Сехун! Трябва да умееш да понасяш всякаква болка! Дали ще е физическа, или нещо отвътре те мъчи- пази го за себе си! Още по- малко, да страдаш заради някакво момиче!

-Един ден внуците ти ще приличат на това "някакво момиче", така че просто замълчи, защото вече няма мърдане от тази ситуация! Няма да ни разделиш! Не и този път!

-О Сехун, ако направиш нещо подобно ще се отрека от теб! Вече няма да си мой син! Само ще ме посрамиш!

-И без това не си ми притрябвал!

Обърнах му гръб и треснах вратата след себе си. В хола видях мама, която седеше на дивана и ронеше сълзи.

-Ти знаеше ли?

-Не, кълна се, че нищичко не знаех! Само, ако си имах представа, всичко щях да ти кажа! Моля те, прости ми, сине! Бях лоша майка!- метна се на врата ми и заплака още по- силно.

-Няма какво да ти прощавам, мамо- обвих ръцете си около нея.-Вината не е в теб. Не си знаела.

-Но се примирих с идеята, че трябва да те сгодим. Аз, глупачката, си помислих, че така ще те накараме да я забравиш и ще намалим страданието ти, но уви само го утроихме. После се разболя и...... Тогава не знаех какво да правя! Беше толкова слаб и нищо не искаше да ядеш, дори не говореше и вода не пиеше. Ти беше болен, а аз страдах. Баща ти..... той нищо не каза.

"Как би могъл..."

-Мислех, че.... ще имаш нужда да ги видиш и затова.... поканих приятелите ти тук заедно със....сещаш се кой- намигна ми.

-Сега ли трябва да излезем?- чу се шепот иззад ъгъла на кухнята.

-От твоето постоянно подсмърчане нищо не можах да чуя!

Back to me(WattyPad Awards BG 2016)Onde histórias criam vida. Descubra agora