Като за последно

249 25 10
                                        

Излязох и се запътих към спирката. Само още днес и утре. Качих се на автобуса за училище и след няма и 20 минути бях пред издрасканата с графити сграда.

Веднага щом прекрачих прага Анди ми се метна на врата.

-Знаех си, че днес ще дойдеш!- извика.

-Естествено, че ще дойда.

-Знаеш ли какво? Днес от инспектората ще идват на проверка.

-Сериозно?

-Абсолютно.

-Цяло чудо ще е, ако не затворят училището.

-Точно на финалната права.

-Ще ни трябва много късмет, особено щом Николов, Георгиев и Панова не са в отпуск.

Засмях се. Тези тримата ме убиваха!

-Хей! Някой да е чул за проверката?- Божи и Цвети се присламчиха към нас.

-Да, точно сега разбрах.

-Чух, един разговор на директорката и Панова, че не коя да е инспекторка ще идва, а Лакроа.

-Противната канадка? Сериозно!?- тросна се Божи.

-Ооо, не! Ако това място иска да си остане отворено, то трябва да бъде изрядно, а с хлебарките в яденето и идиотските учители, това е невъзможно!

-Кой ни беше първия час?- попитах почесвайки се леко по главата.

-Френски. С Тодорова.

****В час****

- Donc, quelqu'un aux devoirs ?

Заклевам се, че не разбирах и думичка от това, което казваше.

- Eh bien , puis enregistrer de nouveaux mots

Седях и я гледах тъпо.

- indépendance

Това може би беше независимост? Явно видя, че нещата не ѝ се получаваха и за това поиска да играем на бинго. Взе една купа с цветни топчета и започна да диктува.

- Jaune

Не, определено не разбирах какво говореше.

- Rouge

- vert.

- brun

-Хайде де! Вече изменках всички цветове, които сме учили! Все някой от вас трябва да има Бинго!

-Да ни бяхте предупредили, че е с цветове.- измрънкоти Тони.

Звънеца би и всички се изнесохме от кабинета по френски. 12 години учене на езика, а дори не можеше да ни научи на цветовете! Тъпа работа.

Back to me(WattyPad Awards BG 2016)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora