Съвет

161 24 6
                                        

*********************

Катерех се по едно дърво и точно когато щях да седна на дебелия му клон, се строполих на земята. Не паднах от много високо, но целите ми колене бяха в кръв.

-Тони!- изплаках.

-Какво пак направи?!- излезе през терасата на първия етаж с лъжица сладолед в уста, ала веднага щом ме видя, я захвърли на земята и дойде при мен.

-От колко високо падна? Кажи ми, че не беше високо- преглътна тежко.

-От онзи клон там!- посочих.

-Ооо, Боже, изчакай тук! Сега ще се върна!

Силна светлина проблесна и изведнъж се озовах на училищния двор. Аз вече не бях на пет, ами на петнадесет.

Погледнах напред и видях, че пред мен стоеше брат ми, набирайки се на един лост, а до него стоеше Мариян. Ооооохххх....... Това беше или сън или прекалено сладък кошмар.....

-Хей, Ния!- извика брат ми.

-Ния?- Иванов веднага се обърна с лице към мен. Дойде и ме ръгна веднъж в корема с лакът, а после щипна бузата ми.- Как си, сладур?!

Изчервих се. ОМГГГГ!!!! ТОЙ МЕ НАРЕЧЕ СЛАДУР!?!?! Това определено ще го запомня! Ще си го запиша в тефтера и ще си изрисувам тетрадките! Даже ще си сменя прякора във Фейсбук!

Отново имаше светлина.

Бях в класната стая с Божи, Цвети и Анди, в деня на проверката, където учителите ми се бяха преоблекли като атоми или според Николов- сперматозоиди......

Преместих се на друго място. Все още бях с него. Беше онзи момент, когато ми даде гривничка, на която пишеше " винаги", а на неговата- " завинаги". После ме целуна.

Намерих се в апартамента му, когато баща му ни каза.

Огледах се. Пак седях измежду оризовите стръкове и унищожавах листенца. Появи се и Пиер. Заминахме за Сеул.

Видях Йуна и Сехун. Около тях имаше толкова много деца.

Деца. По дяволите деца! Тя беше бременна от него! Ще се женят!

****************

Скокнах в леглото и метнах една възглавница по стената срещу мен. Изпищях оглушително и забих глава в другата възглавница.

-Ния, какво правиш?- в стаята ми връхлетя Мая с рошава коса, подпухнали бузи и сънени очи. Сега изглеждаха доста малки, но през деня отваряше едни църкели.......

Back to me(WattyPad Awards BG 2016)Where stories live. Discover now