Back to me(WattyPad Awards BG 2016)

Няма

~~~Юхууууу, това е трийстата глава! Не смятах, че ще издържа толкова дълго, пишейки тази история, ама ето, че стана! Хепинес!!!~~~

***ГТНия***

И понеже всеки ден ми се полагаше по половин час разходка навън, а докато беше светло не излязох, чак сега тръгнах.

Учудващо, но макар и навън небето да се беше обагрило в черен катран, все още беше наистина топло.

Отново отидох при онова оризово стръкче, чийто листенца вече почти бях унищожила и вярна на целта си, съвсем да го накарам да заприлича на нищо, откъснах още едно и отново започнах да го късам по същия начин. Взех си още няколко за из път, след което тръгнах към рекичката, която се намираше малко по- надолу и разделяше оризовото поле, където се намирах, и една малка горичка.

Събух се и стъпих на меката трева. Седнах и потопих краката си във водата. Беше наистина приятно, а и ми действаше освежаващо. Загледах се в бистрата вода и с малкото светлина, която получавах от луната, погледнах камъните на дъното. Спомних си, че веднъж Сехун ми каза, че обичал камъните. Попитах го защо, но той така и не ми отговори. Все още съм любопитна защо толкова им харесваше на тези сиви и безформени неща.

-НИЯ!!! ПРИБИРАЙ СЕ!!! ТРЯБВА ДА ТРЪГВАМЕ!!! ТОКУ- ЩО НИ СЕ ОБАДИХА, ЧЕ ОНЗИ ЧОВЕК Е ПРИСТИГНАЛ!!!

Е, край на свободата ми. Дотук бях с приятелствата си, със Сехун, с родителите си, с Дара и с брат ми. Големи сълзи се стекоха от очите ми. КАКЪВ Ѝ БЕШЕ ПРОБЛЕМА НА ЛЕЛЯ МИ!? ТОЛКОВА ЛИ НЕ МОЖА ДА СИ НАМЕРИ НЯКОЙ ДРУГ ДА ИЗМЪЧВА, ТА ТОЧНО МЕН!? ВЪОБЩЕ КАК БАБА МИ Е ОСИНОВИЛА ЧИЧО МИ!? ТОЗИ СКАПАН ЗЛОБАР!

-ИДВАМ!!!- извиках в отговор.

Бързо се наведох и взех едно камъче от дъното.

***ГТСехун***

-Тази торта харесва ли ти?- попита ме някой.

-Ния......- изломотих. Наистина много ми се спеше. Цяла нощ Йуна ме беше тормозила и ми разправяше колко деца искала да има. Да, да, говори си, така или иначе всичко това ще си остане само в мечтите ти.

-Сехун! Събуди се!- бутна ме и едва не паднах от стола.

-Какво пък искаш сега?

-Искам да избереш торта! Само да избереш скапаната торта! Толкова много ли искам!?

-Прекалено.

-Уффф....

-Не участвам в нищо, в което не участва и Ния.

-Тогава аз ще я избера! После да не се оплакваш, че не ти харесва!

-Нито ще ям, нито ще танцуваме или седим заедно. Отказвам да имам какъвто и да е било физически контакт с теб.

-И все пак не искаш да ме отрежеш окончателно....- усмихна се лукаво тя.

-Знаеш ли кое е едно от нещата, които най- много искам? Наистина да взема да прекратя всички възможни контакти, които би могла да осъществиш с мен.

-Ще се женим! Не можеш да се отървеш от това! Трябва да го направиш! И ще живееш с мен докато не умреш!

-МАЙНАТА ТИ!!! НЯМА ДА СЕ ЖЕНЯ ЗА ТЕБ!!! ЩЕ ВИДИШ, ЧЕ НЯМА!!!- изкрещях и тогава всички в сладкарницата ме зяпнаха.

Блъснах вратата и тръгнах към колата си. Точно щях да вляза, когато Йуна извика:

-Чакай ме! Ще си тръгна с теб!

-Виждаш ли ей онзи навес отсреща? Ето това, скъпа, е спирката. Хвани автобус 67 и слез на десетата спирка. Вече ще си си вкъщи- усмихнах й се мазно и влязох в колата.

***ГТЙуна***

Ама този за какъв се мислеше?! Как смее да ме оставя тук?! Сама! Боже, сега как ще се оправя?! Трябва да се качвам в тези скапани автобуси ли?! Ама там е гнусно и дръжките не са дезинфекцирани!!! Това е точно като Ада!!