Back to me(WattyPad Awards BG 2016)

Откажи,откажи,откажи му!!!

Отворих вратата на автомобила и излязох. Навън валеше като из ведро. Супер! И понеже аз съм гений, реших, че може и да си оставя якето на закачалката у нас. Да, защо не? Нищо няма да ми се случи, само дето щях да съм мокър като кокошка, а после в най- лошия случай щях да се разболея. Ооохх, какво да се прави? Добре че, главата ми е на раменете, та иначе и нея сигурно щях да забравя някъде.

Изтичах набързо до входа на блока и погледнах нагоре. Тя живееше на последния етаж, но там лампите не светеха. Може би спеше. Или пък не.

Седнах на студения цимент пред металната врата и започнах да мисля. Трябваше да говоря с някого. Независимо с кого. Имах нужда да споделя всичко, което ме мъчеше. Принципно Сехун беше нощна птица, но ако в момента е с Ния, значи спи. Малко му завиждах за щастието, което притежаваше. Е, добре де, може би не малко ами само много.

Телефонът ми зазвъня. Измъкнах го от джоба си и погледнах дисплея. Таейон.

Не, определено нямаше да ѝ вдигна, за това ѝ затворих. Обаче тя нали е нахалитет, започна да звъни все по- настоятелно и по-настоятелно. Всеки път затварях, но тя по дяволите вече ми звънеше за 12 път! Уфф, просто ще вдигна телефона, пък каквото ще да става!

-Какво искаш?- изръмжах.

-Беки? Къде си? Какво има?

-Беки? Кога ти позволих да ме наричаш така? И каква сметка, мамка му, ми държиш ти, за това къде съм или какво правя?!

-Интересувам се, защото съм твое гадже.

-Фалшиво при това.

-Моля?! Какво каза?! Фалшиво?!

-Да ти го спелувам ли? Фал- ши....

-Знам много добре как се пише!

-Ами тогава? Какво искаш?

-Да знам къде си!

-Че защо да ти казвам?

-Казвам ти, че ако си при онази уличница, аз ще.....

-Ти как я нарече?!- изкрещях. Кълна се, че ако беше пред мен в момента, щях да я удуша.

-Връщай се веднага вкъщи!

-Не звучиш като гаджето ми, а по-скоро като майка ми.- въздъхнах.

-Не ме интересува като кого звуча! Казах да се прибираш! Веднага!

Просто затворих и моментално си изключих телефона.

-Какво търсиш на дъжда тука, момче?- извика една стара жена надвесила се на балкона.