От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов

Part 1 ch.1

Искам да започна с това- " Събудих се от слънчевите лъчи, които влизах през прозореца в розовата ми стая", но не. Започвам с това ....

Силно тропане по врата ме накара да отворя очи. Явно вече беше време за закуска. Станах от матрака на земята и отидох към банята. Наредих се на опашката и след 5 минути вече имаше свободна. Измих лицето и зъбите си. Сресах много дългата си коса и побързах да изляза за да не правя опашка и след себе си. Върнах се в стаята която делях с още пет момичета. Облякох сив анцунг, розов потник и от горе наметнах суитчера си.

"Ирина-Андре, време е за закуска"- чух как лелката от стола ме вика.

О, аз не се представих. Казвам се Ирина- Андре. На 17 съм с дълга, почти до коленете кестенява коса и черни очи. Когато съм била бебе баща ми ме е оставил пред дома за сираци, а мама починала на първия ми рожден ден. В дома нямам приятели. Хората ме мислят за странни защо по цели дни седя и пиша разни приказки и песни в тефтер, който бил заедно с мен пред врата. В него има снимка на Мен, баща ми и майка ми. Стига толкова за мен. Нека да се върнем към историята ми.

*Н.Г.Т.*

Докато Ирина пишеше поредната песен, сама на поляната, поп звездата Кристиан се готвеше за благотворителния концерт в дома за сираци в Москва.

"Хей, Крис, конкурсът за новата ти песен е пуснат"- а това е брат му-Даниел.

"Е, хайде да вървим към дома. Екипа ще в там"- пътуваха 15 минути и стигнаха. Когато Кристиан влезе през старата врата на дома, всички го заобиколиха. Всички освен Ирина. Тя седеше на тревата в задния двор. Ръката й не спираше да пише поредната уникална творба.

"Иринаа концерта почва идвааай"- чувайки вика тя стана и побърза да влезе. Нищо, че забрави тефтера на поляната. Това ще доведе до нещо хубаво. Нали?

*след 2 часа* *ГТК*

Концерта вече приключи. Снимах се с всички и раздадох автографи. Обичам всички мои фенове. Не, не са фенове, те са ми приятели.

Брат ми се оправяше с директорката, а аз исках да изляза малко на чист въздух. В задния двор нямаше никой. Обикалях и си мислех за всички тези деца, на различна възраст, че са сами, без родители. Бях благодарен, че имах такова прекрасно семейство. Нещо привлече погледа ми. Беше голямо и лилаво. Това е тефтер. Явно някое от момичета го е забравила. Беше отворен. Вътре имаше нарисувани ноти и изписани красиво - стихове. Започнах да ги чета. Това момиче пише уникално.

"Крис, хайде ще закъснеем!"- чух брат ми да ме вика. Изтичах до колата му.

"Някой го е забравил, трябва да го върна."

"Качвай се време нямаме, ще го направиш някой друг път. Хайдее!"- без да му мисля влязох в колата и потеглихме. Започнах да разлиствам тефтера. Изпада снимка. Имаше малко момиче-бебе и явно родителите й, а отзад бе написано "Честит първи рожден ден, Ира 2000" Пъхнах снимката между страниците. Корицата бе изрисувана в най-различи неща, а от нарисувани цветя бе изписано името Ира-Андре. Явно това е момичето, което търся.

Здравейте хораа! Това е новата ми история с Криис. Надявам се да ви хареса. Обещавам, че в следващите глави ще е още по-интересна! Ловкам вии! <333