От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов

Part 3

Тя пое ръцете им и стана.

„Трябва да се върна до 20:00. Само да кажа, защото не знам пътя и.."

„Ще те изпратим, спокойно."-прекъсна я Крис – „Искате ли да се прибираме пеша. Времето е хубаво."- и двете кимнаха.

„Како, ще ни разкажеш ли нещо за себе си?"- малката София започна да любопитства.

„Както вече знаете се казвам Ирина-Андре. От 15 години, почти 16 живея в дома. Мога да свиря на пиано. Обичам да пея и да пиша. Няма какво друго."- сви рамене.-„Ами вие да кажете нещо?"

„Не разбрах на колко си?"- Крис се усмихна и прокара ръка през косата си.

„Тази година ще навърша 17. Ами вие?"

„Аз съм на 11, а той след седмица ще навърши 16."- след това известно време вървяха в тишина, освен Соф, която си припяваше някоя песен. Ира и Крис вървяха в ритъм и се поклащаха в такт с песента. –„Ирина, попей ми, моля"

„А-аз.. не знам.. не мисля че съм добра в тов-ва" – притеснението изплува в цялото й тяло. Започна да играе с пръстите си. За неин късмет, тъкмо бяха стигнали къщата им. Влязоха и събуха обувките си. Всеки сложи пантофките си с животинки, а на Адри дадоха пантофки зайчета. Влязоха в хола и седнаха на дивана.

„Гладна ли си? Искаш ли нещо?"- попита Кристиан, а момичето поклати глава отрицателно. – „Спокойно, не се притеснявай."

Отваряне на врата прекъсна леко конфузната ситуация. През вратата влезе майка им- Зауре.

„ Здравейте !"-поздрави ги жената-„Софи, искаш ли да дойдеш с мен, да се видим с братовчед ти, но давай бързо, защото ни чакат.?"-Софи кимна и се затича към майка си. Зауре помаха на новодошлото момиче и сина си. Малкото момиче обу маратонките си. Затича се в обратна посока и прегърна силно Ирина, която в началото се стъписа, но после обви ръцете си около момиченцето.

„Чао"-казаха в един глас всички. Двете напуснаха къщата и оставиха Ира и Крис само.

„Ела за да ти дам снимката."-направи знак с ръка за да я последва. Качиха се в стаята му. Взе снимката от пода и я подаде на чакащото момиче. Седнаха на бюрото му.-„Искам да ти кажа нещо. Прочетох някои от песните ти и са уникални. Сега се провежда конкурс за най-хубава авторска песен и човек който да я изпълни с мен. И мисля, че намерих своя победител. И това си ти."- тя го гледаше с отворена уста и ококорени очи.-„ Помисли си. Това е голяма възможност. Мисля че ти си перфектна за това."