От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов

Part 21

Стоях няколко минути пред гардероба си. Днес щях да излизам с Кристиан, но не знаех какво да облека. Ще му се обадя за да го попитам.  Набрах номера му и чух точно три изчакващо сигнала. Типично за него е.
-Здравей, мила.-заговори с дрезгав глас. Дори през слушалката на телефона, го виждах как прокарва пръсти през косата си.
-Здрасти. Исках само да те попитам къде ще ходим после? За да знам какво да облека де.
-Спортно. Ще ходим на поход.
-Добре. Мерси. Хайде, до после.
-Чао мила.- и се чу звук от целувка, преди да натисне червеното копче.
И разговора прекъсна. Сив клин, черен потник, червена карирана риза вързана на кръста ми. Готова съм. Беше лесно. Застанах пред огледалото и започнах да сплитам косата си на две плитки. Когато приключих с тях усещах енергията, с която съм заредена. Започнах да подскачам на едно място. Взех си малка раница, пъхнах шише вода и някакви сладки. Обичах да си нося сладко в чантата. Леките ми подскоци се превърнаха във еленски скокове. Качих се на леглото, скочих, разтворих карата си за шпагат и се приземих на ръце. Не се учудвайте. Когато нямахме какво да правим в дома опитвахме щуротии. Аз се научих да играя малко гимнастика. Обожавах когато пускаха по телевизията нашите гимнастички. Бяха толкова красиви, в прекрасни рокли, гъвкави и с такива прелестни усмивки. Бяха като мечта. Колко ли е трудно да влезеш в отбор по художествена гимнастика?  Дали ще ме хване толкова силно лудостта, че да се пробвам? Засмях се на тъпото си предложение. Стига сме говорили за това. Когато застанах в нормално положение чух телефона ми да изпиуква. Имах съобщение, от Крис, да слизам надолу. Взех раницата си и се затичах по стълбите. Последните три ги прескочих. Отворих рязко вратата и я тряснах след себе си. Колата на Даниел ме чакаше. Крис беше седнал на предната седалка, а на задната имаше някакво русокосо момиче. Той излезе и ме прегърна. Отвърнах на прегръдката му, също толкова силно. Заедно се настанихме на задните седалки, а девойката седна отпред. Запознах се с нея. Приятелка е на Дани. Само, че не разбрах дали му е гадже или приятелка. Добре де, няма значение сега. Крис бе хванал ръката ми и не я пускаше, стискаше я здраво. Усмивките не слизаха от лицата ни. Въпреки, че бях доста притеснена. Не знаех какво точно ще ми каже. Честно да ви кажа имам надежда, че може да ми каже, че ме харесва. Но е само надежда. Знам, че той не изпитва същото към мен. Въздъхнах тежко. Кристиан ме погледна учудено. Кимнах отрицателно с глава, в знак, че няма нищо. Пътувахме доста дълго. Брат му беше пуснал радиото и музика звучеше силно в ушите ни. Припявахме си, а понякога дори пеехме по-силно от изпълнителя. Пътуването беше забавно, също така си и говорихме за някои неща-празни приказки, но беше интересно.
Колата спря по средата на нищото. Напълно сериозно. Нямаше нищо около нас. В далечината имаше дървета. Може би бяхме на някакво зелено поле или в планината. Не знам. Погледнах Крис.
-„Ще те заведа на едно място. Ще си направим къмпинг.“-плясна весело с ръце. Какво ще направим?-„Не ти ли харесва идеята?“-попита с тъжно лице.
-„Страхотна е!“- отговорих, когато се опомних.-„Само двамата?“-попитах.
-„Не. И те ще са с нас.“-посочи двамата младежи, които стояха все още в колата.-„ Но искам да те заведа на едно място. Хайде.“-хвана ръката ми и започна да ходи напред. Ами ако ме води още по-далеч от цивилизацията и се окаже някой сериен убиец?! Не мога да повярвам по някой път какви мисли ми минават през главата. Ходихме не толкова дълго, колкото предполагах. Кристиан спря рязко и аз залитнах към него. Той протегна ръцете си назад и ги уви около кръста ми. Сега телата ни бяха прилепени.
-„Ей, внимавай!“-каза нежно.
-„Извинявай.“
-„Сега ще ти закрия очите. Няма да гледаш, нали?“-попита с похотлива усмивка. Аз кимнах с глава, въпреки, че не бяхме лице в лице, се усещахме. Хвана лакътя ми и ме издърпа пред него. Постави лявата си ръка върху очите ми. Започна да крачи напред.
-„Наведи се леко.“-каза и дръпна съвсем леко косата ми. Изпълних думите му.-„Сега спри. На три ще си отвориш очите.“-каза и махна ръката си. Очите ми стояха затворени. Започна да брои и точно на три аз ги отворих. Пред мен се разкри великолепна гледка. Не знам къде се намирахме точно, но от тук се виждаше цял град. А когато в близък план виждаш и природа, е наистина страхотно. Само си представете. Както си в гората изведнъж изкача красивия град. Виждаш птичките по дърветата и малките хора, които всъщност са като мравки. Природата се води като рамка, а красивия град е центъра на картината. -„Гледката е прекрасна!“-казах, не спирах да гледам напред и седнах на един камък. Приятелят ми се настани до мен. Протегна ръка и погали косата ми.
-„Така е, прекрасна е!“-допълни той. Прибра един кичур коса зад ухото ми. Погледа му не се отделяше от мен.  Аз се изчервих и погледнах надолу. Той говореше за мен, нали? Ако е така е страшно мил! Топлината от бузите не намаляваше. Полъска ме, наистина.

Кажете ми, как да не се влюбиш в човек като него?