От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов

Part 9

Излязох то звукозаписната кабина. Веднага се срещнах с усмивките и доволните лица на момчетата. 

"ТОВА Е НОВАТА ЗВЕЗДА. СВЯТ ПРИГОТВИ СЕ! ИРИНА СЕ ЗАДАВА!"- вдигна ръце и извика силно Дерек. 

--

"Ее Ири, хареса ли ти първия ден от новата ти работа?

"Определено! Беше невероятно. Хайде за понички! Мнооогоо ми се ядъът"- увиснах на ръката му. Завъртя ме и ме качи на гърба си. - "Давай Супермен, летиии!" извиках и вдигнах ръката си в юмрук. Изплези ми се и тръгна с хувърборда. Обикаляхме по улиците на Москва. Отбихме се в Dunkin Donuts. Взехме си много донъти и ни ги сложиха в кутия. Бръкнах в задния джоб на панталоните си за пари. Но Крис ме изпревари. Не искам той да плаща всичко. Много неудобно ми става. Взех кутията в моите ръце и потеглихме. Измъкнах един донът и го захапах.

"Еей, лисицо, и аз искам"-започна Крис. Подадох му моя донът и отхапа голям хапка. Отворих уста и образувах буквата о. Престорих се на обидена, а той само се засмя и отхапа пак. Довърших донъта и погледнах за салфетка. 

"Защо нямаме салфетки"-зададох глупав въпрос.

"Сигурно и тях си изяла"-каза и се засмя-"Исках да те питам нещо. Дали си съгласна утре вечер да излезеш с мен. Ще отидем на луна парк, ресторант, кино, каквото искаш?''-попита. Притеснението се четеше в гласа му.

"Разбира се."-усмихнах му се и се вгледах в очите му. Засякохме погледи. Тези шоколадови очи и прекрасни мигли. 

Н.Г.Т.

Неусетно докато двамата се гледаха един в друг с такава обич и така замечтано, хувърборда се спъна в бордюр. Ирина се строполи на тревата около тях и повлече с нея-Крис. Той опря ръцете си от двете страни на главата й с цел да не отпуска тежестта си върху нея. Усмихна й се и я целуна по нослето. Тя се изкикоти и бузите й поруменяха. Изправи се и подаде ръката си. Тя я пое и той я вдигна.

"Извинявай, Ири"

Г.Т.И.

"Няма проблем. Взе да ти става навик тази непохватност."- казах и последва смях. Решихме да повървим. Той хвана бора с едната си ръка. Ходихме в мълчание. Въпреки шума от колите песента на птичките се чуваше. По едно време докосна леко ръката ми. Погледнах го. Усмихна ми се и преплете пръстите ни. Бузите ми поруменяха и погледах надолу. С ръката, която държеше бора се присегна към кутията с понички.

"Помогни ми"- каза и застана на място. Отвори широко уста. Измъкнах един донът с шоколад. Засмях се леко и със замах го набутах целия в устата му. Това явно не му бе проблем, защото го изяде за секунди. Щипнах бузата му и продължихме по пътя си. Стигнахме пред нас. Обърна се за да ми каже "чао"

"Искаш ли да влезеш?"-попитах.Кимна. Влязохме в коридора. Събухме обувките си и отидохме в кухнята. Седнах на масата. Завъртях се обратно и скочих от нея. С подскок отворих шкафа с чаши и издърпах две. Налях вода от каната и се върнах на масата. Пак седнах отгоре. Кристиан Пусна телевизора на някакъв канал. Започнахме да ядем. 

"Дерек те хареса, и то много"- продума с пълна уста.

"Да, да знам."- преглътнах и отпих от водата си. Когато бяхме готови се преместихме в хола. Той се излегна на дивана и качи краката си на табуретката до него. Легнах до него и избутах леко крачетата му. Обви ръката си около раменете ми и ме придърпа още.

ЗДРАВЕЙТЕ, ХОРААА! КАК СТЕ? ТОВА Е НОВАТА ЧАСТ. ЛИЧНО АЗ НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ЗА СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ. ХАХА. ОСТАВЯЙТЕ ВЪПРОСИ ДОЛУ В КОМЕНТАРИТЕ ИЛИ НА ЛИЧНО И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА ВОТВАТЕ. Ловкам виии!