От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов

Part 23 ch.2

-„Крис, имате ли одеяло?“-провика се Даниел от съседната палатка.
-„Две.“-извика в отговор, Кристиан. Настани се отново до мен. Намирахме се в палатката, която опъна гаджето ми.
Ах, колко е яко да го наричам  „мое гадже“! Вие май изпуснахте този момент. Спокойно, сега ще ви го разкажа: ретроспекция:
-„Искаш ли да ме направиш най-щастливия човек на тази земя?“-попита с похотлива усмивка.
-„Какъв е този въпрос?“-повдигнах едната си вежда, но той ми направи знак с ръка за да отговоря.-„Разбира се, че искам?“-прозвуча повече като въпрос.
-„Тогава ще станеш ли моя приятелка?“- той наистина ли каза това?! Не можех да обеля и думичка. Усмихнах се широко, топли вълни преминаха през цялото ми тяло, усетих как бузите ми почервеняват. Кристиан се наведе към мен, опря челата ни. Устните ни бях на милиметри. Носовете ни се докоснаха. Очаквах да ме целуне. Затворих очи. Но нищо не последва. След няколко секунди ги отворих и издадох леко, недоволно скимтене.
-„Ти не ми отговори на въпроса.“-усетих как самодоволна усмивка се изписа на лицето му.
-„Да!“-заявих твърдо. Не изчаках и секунда повече и слях устните ни. Ръката му е плъзна по гърба ми докато не стигна кръста ми, а моята се уви около врата му и се заигра с косата му. Пеперудите в стомаха ми се разбунтуваха. В себе си държах едно чувство… чувство на щастие. Моето щастие стои точно пред мен.
Край на ретроспекцията.
Хареса ли ви? На мен-много! Все още не съм спряла да се усмихвам. И надявам се, че всички се досетихте, че с Крис ще сме в една палатка? Да.

Бях изгубила представа за времето, но на кого му пука, щом най-важното ми „нещо“ е точно пред мен.
-„Разкажи ми за пътуването ти в България.“- не мислех, че ще се усмеля да попитам, но ето, че го направих.
-„Ще се пробвам за Евровизя. Има нещо като конкурс, различни изпълнители подготвят песни и ги представят пред жури. Журито избира най-добрият проект и го изпращат на концертите на Евровизия. Това е наистина голям шанс за мен.“- в гласа му се четеше желание. Това ще е наистина голяма крачка за него.
-„Вярвам в теб! И те подкрепям!“- погледнах го в очите. Той ме дари с усмивка. –„Имаш ли подготвен текс, музика?“-спокойствието се усещаше във въздуха.
-„Все още не. Ще те изчакам да измислиш нещо.“-сложи ръцете си отстрани на таза и се облегна на тях. Поглед му шареше из покрива на палатката.
-„Искаш аз да напиша текст? За толкова важен конкурс? Но защо не си наемеш професионалист, с който победата ще е сигурна?“-леко започнах да се изнервям. Кристиан се премести още по-близо до мен и зарови глава във врата ми. Целуна ключицата ми. Хареса ми.
-„Защото вярвам, че ако сме заедно ще успеем.“-прошепна в ухото ми.
-„Стана късно, искаш ли д си лягаме?“- погали коляното ми. Аз кимнах и се изправих. Оправихме спалните си чували и всеки се мушна в неговият. Крис измъкна ръцете си от чувала и ни зави с общо одеяло, претъркули се по-близо до мен и ме целуна по челото. Затворих очи.

Може би този ден, наистина ще промени живота ми.

Приятната песен на птички се носеше. Усещах ароматът на природа смесен с мирисът на… препечени филийки? Сигурно нещо сънувам храна. Започнах да чувам и усещам стъпки на няколко човек. Няма пак да изказвам версията си, че Крис е сериен убиец, сигурно просто е сутрин.  Отворих очи. Огледах се из палатката, но до мен нямаше никой. Събудил се е. Застанах в седнало положение и се измъкнах от чувала. Постоях няколко минутки без да правя нищо, докато свикна със светлината. Времето беше хладно. Огледах се, но не намерих нищо друго, което мога да се облека, освен одеяло, което със сигурност ще ме стопли. Загърнах се с него   и се изправих. Измъкнах се от палатката, започнах да въртя очите си, разузнавайки. Имаше лек запален огън, на същото място където и вчера. Приятелите ми бяха насядали около него. Даниел се завъртя в моята посока.

-„Добро утро, мъник. Как спа?“- тъкмо щях да отговоря , когато той ме прекъсна.-„Тъкмо си права, подай ми термоса. Точно там, до нашата палатка.“-протегна посочвайки ми го. Бавно отидох до него, взех го и го занесох на Дан. Кристиан ме видя и се усмихна, потупа пънчето до него, а аз разбира се седнах. Той ме прегърна, облегнах глава на рамото му. Исках постоянно да бъдем докоснати, да го усещам, да усещам любовта ми.
Моето щастие стои точно до мен!

-----
Аз се завърнах! Как ви се стори? Искам да оставяте коментари и да гласувате за главата. Изключително много ме радва, когато получавам страхотните ви съобщения, благодаря ви!
10 vote & 4 comm.за нова част.
Ловкам ви! <33