От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов

Part 14

Дните минаваха  бързо. Кристиан и Ирина-Андре се виждаха всеки ден. Стояха заедно, смееха се, разхождаха се и създаваха спомени.
„Криис!“- извика Ира. Тя беше в банята и решеше косата си, а Кристиан, е той може би ядеше в кухнята. Отново.
„Какво мила?“- извика и той в отговор.
„Донеси ми розовия препарат за косата.“-помоли. След около минута Костов стоеше ред вратата на банята. В едната си ръка държеше розово пръскало за лесно разресване на косата, а в другата-поничка. Ири само се засмя и взе бутилката от ръката му. Напръска косата си и започна да разресва. Започна да се ядосва, косата й бе заплетена. Крис дръпна гребена и завъртя момичето с гръб. Напъха цялата поничка в устата си и започна да сресва косата й.
Ако някой сега си погледне отстрани т изглеждат като перфектната двойка. Любовта се усещаше във въздуха. Но те така и не го осъзнават още.
„Утре ще отидеш до студиото. Дерек иска да говори с теб.“-сподели Крис. Адри се завъртя с лице към него. Очите й се разшириха.
„Така ли? Какво иска?“-поопита, но Крис кимна отрицателно.-„Ела с мен. Моля те“- направи кучешка муцунка.
„Добре, Ири. Ноо..“-започна той.
„Ноо..? Какво“
„Шоколадови бисквитки?“
„Хахаха. Изнудвач. Имаш ги.“- Той заподскача весело и запляска с ръце, а Ира се смееше.
Трябваха им петнадесет минути и из цялата къща се разнасяше смях.
Часът стана единадесет на обяд. Беше време Ела да се прибра у тях.
Стоеше пред врата и ровеше из чантата си за ключове. Не ги намери и реши да позвъни. Един път натисна звънеца. Без отговор. Втори път. И пак-нищо. Трети, четвърти, докато пръста й остана забит в звънеца. Видимо се ядоса. „Ирина-Андре трябваше да си е вкъщи и да гледа Ромео. Къде е запиляла?“- помисли си тя. Накрая врата се отвори. Но не беше нито Ирина, Нито Кристиан, а малкия Ро.
„ИРИНААА!“- извика силно Елисавета. Очите й горяха от ярост. Клекна и гушна сина си. Преди да каже каквото и да е било по стълбите се чу силно тропане и смях. Надолу слизаха Ира и Крис. Рошави и с червени лица.
„Къде се губиш? Оставих те а няколко часа, а как те заварвам? Звъня от поне петнадесет минути на звънеца и накрая ми отвори Ромео.“-започна с висок тон.
„Аз..“- опита се да каже нещо, Ира, но бе прекъсната от Кристиан:
„Извинявай лельо, аз съм виновен. Разсеях я, тя нищо лошо не е направила. Не й се карай, знаеш няма да се повтори, нали?“
„Добре.“-примири се Елисавета.-„Иринка, очаквам от теб отговорност. Разбрахме ли се?“-попита с по-спокоен тон.Ирина кимна в съгласие.

„Искам да отида в Италия. Във Венеция, Милано, Пиза, Флоренция“-започна да мечтае Ирина, а Костов стоеше и я слушаше със замечтан поглед.
“Ще те заведа където пожелаеш.“-отвърна Крис. Той беше легнал на леглото по корем, подавайки главатаси извън него, а Ири лежеше на килима и гледаше Крис в очите. Той се наведе и я целуна по нослето.
Г.Т.И-А
"Крис, притеснявам се. Какво ще стане сега с Дерек?"-заговорих с притеснен глас.
"Не знам, но без притеснения, аз съм до теб."- каза Кристиан и хвана нежно ръката ми. В неговите ръце се чувствах защитена.
Вече бях сигурна, че изпитвам повече от приятелски чувства към него. Но нещо ме спираше. Дали това, че вече ми е част от семейството или от страха, който изпитвам, че може да ме отхвърли.. толкова много въпроси, но отговори-няма.
Станах от килима. Оставаше ми да среша косата си и бях готова за срещата с Дерек. Пуснах тефтера си в раничката к слязох надолу. Обух обувките си, облякох палтото си и зачаках Крис. Слезе по стълбите като скочи от предпоследната. Хвана ме за ръка и ме завъртя.
„Готови?“- попита. Аз кимнах и заподскачах към изхода. – „Скачай!“- подкани ме момчето и ми обърна гръб. Скочих върху него и той се затича по улицата. Бяга, ходихме и много се смяхме. С него винаги беше много забавно. Правеше ме щастлива. Петнадесет минути по-късно и стигнахме пред студиото. Качихме се на определения етаж. С отварянето на вратата видях на стола си пред бюрото да стои Дерек, а Мартин стоеше на диванчето.