Г.Т.И.
Усетих силна ръка да ме побутва. Отворих бавно очи. На леглото до мен бе седнал Бруклин. Усмихна ми се.
"Хайде сънливке, единадесет часа е. След час и половина сме у Крис. Оправяй се."- след казаното стана и излезе от стаята.
Чудесно, забрави да затвори врата. Измъкнах се от леглото и с босите си крака стъпвах по студения под. Затворих вратата и отидох до дрешника.
Таакаам, казаха, че ще сме на басеейн. Дали да сложа лилав бански? Да ще го сложа. Ами отгоре? Хмм..? Бледо-жълта блуза и черни къси панталонки. Окей, става, харесва ми. Взех дрехите си и ги оставих на леглото, а от там грабнах кърпата и се втурнах към банята. Извърших всички важни сутрешни процедури и си взех на бързо душ. Увих тялото си с кърпа и отидох в стаята си. Облякох избраните от мен дрехи и слязох долу за да закуся.В кухнята Брук правеше гуфрети.
"Добро утро, Ира. Как спа?"-обърна погледа си върху мен.
"Чудесно, но преди да ме събудиш. Защо ще ходим толкова рано?"-принципно не съм от хората, които спят много, но вчера се изморих доста.
"Ще имаш цяял ден с Криис"- каза последната част по-високо. Да! *Не по-силно, а високо ;) има разлика* Йупиии ще имам повече време с Криссс-"От колко време се харесвате?"
"Харесваме? Не се харесваме като повече от приятели."
"Пхаха, на друг ги говори. Личи си. Погледите ви се търсят. Всеки умира да е в прегръдките на другия. Прав съм."- намигна ми и остави гуфрета в чинията. Дали наистина бе прав? Не, аз не го харесвам. Нали?...
Хранихме се в тишина. Брук през цялото време се подсмихваше на нещо. Когато бяхме готови, взехме багажите си и се качихме в кола, различна от вчерашната. Тази бе светло-синя и капака се сваляше. Седнах от пред, а брат ми на шофьоркото място. Потеглихме.
"Караш ли?"
"Аз? И къде да се науча? В дома? Хах, не."
"Не знам, може някой приятел да те е научил. Извинявай, че попитах."- да, приятели. Ама аз нямах такива. Докато не се почви Кристиан. Той ми е като слънце в живота. И благодарение на него идват и птички и дървета и започва всичко да става хубаво.
Унесена в мисли не усетих кога пристигнахме. Слязох от колата. Хванах Бруклин под ръка и влязохме в задния двор, направо при басейна. Крис вече беше там. Беше само по бански. Дойде до нас. Направи поздрава си с Бруклин и ме прегърна. Оо*.*
Моля ви, не искам да го пускам. Тръгнахме напред, а ръката му се намираше на гърба ми. Отидохме до трите шезлонга и си оставихме багажа. Постлах кърпата си. Вдигнах поглед и видях че брат ми е до басейна само по бански. Засмях се леко и оправих неговата кърпа. Съблякох горните си дрехи. Обърнах се и Крис стоеше пред мен, държейки лилаво смути. Загледа се в мен с широко отворена уста и бавно смутито се разля върху мен. Изписках при допира на студената напитка с полуголото ми тяло. Момчето се съвзе и ми се извини. Хвана ме за ръката и ме задрпа на някъде. Това някъде е банята. Взе малка кърпа и я намокри, забърсвайки ме. Хванах ръката му в знак да спре."Мога и сама. Няма нищо"-лицето му придоби по-спокойна гримаса. За секунди вече бях чиста. С него излязохме от банята и отидохме на басейна.
"Къде бяхте?"-разбира се Бруклин трябваше да попита.
"Малък инцидент със смутито."- подсмхина се и почеса ЗАД врата.
" Скачааааййй"-извикаха двете момчета в синхрон и скочиха в басейна на бомба. Смеховете ни огласиха целия двор. -"Идвай,Ира!"
"Аз, не, не искам. Ще се попека."-Тръгнах към шезлонга, но усетих как Крис идва ЗАД мен. Започнах да бягам. Да викам и да се смея. Обикаляхме басейна. Не мина много време и започнах да се изморявам. Бруклин се възползва от моята слабост, изкочи от басейна. Пристъих крачка назад и се озовах между хватката на Крис. Вдигна ме през корема, във въздуха. След секунда бяхме под вода. Ръката на Крис се намираше ЗАД врата ми. Отворих леко очи и го видях. Беше още по-красив под вода. Приближи се максимално до мен. Долепи челата ни. И ......
Здравейте, хора!!
15vote + 6comment=next
Снимката горе и автографаса мои с Крис. Имах честта да го видя тази събота и все още съм усмихната и не мога да се успокоя. Искрени благодарности към Крис<333333
YOU ARE READING
От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов
FanfictionКогато нямаш родители и приятели- ти нямаш нищо. Едно сираче- Един световно известен певец един конкурс- една любов... *корицата е направена от @badgirl-malik* *Персонажите в историята не се оприличават на хората, носещи имената в реалния живот* *По...