От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов

Part 24 ch.2

Ще ви спестя подробности по събирането на багажа и връщането ни отново в Москва. Да отидем направо на следващият ден.
-„Какво искаш за закуска?“-попита сънено Крис.
-„Ти си ми достатъчен.“-отговорих и се сгуших още повече в него.

*Неутрална гледна точка*
Те на пръв поглед са като типична двойка, скоро залюбила се. Не се отделяха един от друг, довършваха си изреченията, споделяха всичко. Но нещо по-силно ги свързваше. На първо място те бяха най-добри приятели. Няма по силна връзка от тази с приятел.

-„Чувам как коремчето ти протестира. И моето ще се обади. Какво да ти напря?“-заговори с лигав глас момчето.
-„Изненадай ме.“-каза Ира.
-„Трябва да ме пуснеш, иначе не мога да стана, Ири.“-опита се да измести ръката й от него, но опита беше напразен.
-„О, каква изненада! Жалко, че няма да успееш да сготвиш.“-самодоволна усмивка изгря на лицето й и засили хватката около него. Тя беше инатлива, но Крис-още повече. Плъзна ръцете си по корема й като започна да я гъделичка. Смехът се носеше из цялата стая. Ирина се сви на кълбо и пусна Костов. Той стана бързо. Спря да гъделичка приятелката си и я целуна по челото.
-„Оправи се и ела при мен.“- с тези думи той напусна стаята. Въздъхна силно. Изправи се от леглото и се насочи към банята. Взе си много бърз душ.

Съблече дрехите си, пристъпи в душ кабината и завъртя кранчето на топлата вода. Отпусна тялото си под копките. Не се бави много и излезе. Уви тялото си в кърпа и се върна обратно в стаята на Крис. Облече бельото си, обу дънките, с които беше облечена вчера. Отворихгардероба на приятеля си и си издърпа една обикновена дълга, черна тениска. Надяваме се, че няма да има проблем.
Когато беш напълно готово се насочих към кухнята. Усещаше приятен аромат. Отвори вратата, Костов се обърна към нея и ми се усмихна очарователно.
-„Ммм, на теб ти стои по-добре.“-прошепна, но достатъчно силно за да го чуе и огледа момичето от горе до долу. Тя седна върху плота зад него.
-„Какво правиш?“-попита  и размърдах краката си.
-„Само да го наредя и е готово.“- опита се да надникне пред него, но той и попречи и се засмя. Скочи от плота и седна на стол, облягайки лакти на твърдата повърхност.
-„Барабани моля.“-Ира започна да пляска с ръце.-„Та-даа!“-той се обърна , държейки чиния и малка купичка. Постави ги пред мен. В чинията имаше две палачинки, сгънати под формата на триъгълници, ред ягоди, банан и киви. В купичката имаше ягодов йогурт. Усмихна се на видяното.

Кристиан се настани срещу нея и започна да яде от своите палачинки.
-„Харесват ли ти?“-попита той с пълна уста.
-„Ти шегуваш ли се? Божествени са!“
Той се изкикоти и продължихме да се храним.
-„Зад теб са салфетките, подай ми ги.“-тя го помоли. Той се завъртя на деветдесет градуса. В същия момент се чу звън от телефона му. Бързо се обърна към Ирина и го взе от масата. Натисна зелената слушалка и се изправи, направо излезе от стаята. Върна след около три минути, гледащ с тъжни очи. При вида му Ира сбръчка вежди.
-„В други ден пътувам за България.“-каза с тих глас. Ирина уголеми очите си. Изпусна вилицата си на земята, стана бързо от стола и го прегърна.
Сигурно тя щеше да е човека, на когото ще липсва най-много.

След два дена

-„Не искам да те оставям.“-каза Кристиан и погали нежно бузата на гаджето си.
Намираха се на летището. Тя докосна устните му, а той хвана здраво кръста й, придърпвайки я максимално близо до него.
-„Ще се видим скоро. Успях с всичко, пази се, моля те!“-продума тихо тя. Сълзите напираха да излязат, но знаеше, че на него това няма да му хареса. Не искаше и той да се натъжава. Когато Крис усвободи хватката около приятелката си, каза „чао“ на всички останали и тръгна напред. След минута вече не бе на хоризонта им. Тогава Ирина си позволи да пусне сълзите си. Закри лицето си с ръце.
Някой я прегърна и погали косата й.
Сега не я интересуваше нищо, освен това-кога пак ще види любовта си.

Здравейте! Искам да коментирате и да вотвате! Аз заминавам на почивка, когато се върна ще пусна нова част. Ловкам ви, вие сте страхотни!