От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов

Part 22

Не веднъж съм казвала- хубавите хората правят хубавите места. Напълно вярно е.
-„Скоро ще залезе слънцето, а на нас ни трябва огън и да опънем палатки. Трябва да ставаме.“-уведоми ме Крис. Усещах нотка на нежелание в гласа му. Той се надигна от камъка и ми подаде ръка. Поех я и се изправих. Кристиан се доближи до мен и ме придърпа за прегръдка. Ръцете ми се озоваха около врата му. Вдишах приятния му аромат. Тази миризма накара коленете ми да се подкосят. Добре, че  ме държеше, иначе щях да тупна на земята по дупе. За жалост се отделихме от прегръдката. Погледнах го в очите. Усмихна ми се, остави малка целувка на бузата ми.
----
-„Ти няма ли да ни помогнеш?-малкия Костов се обърна към мен. Сега ще ви обясня ситуацията. Бяхме на мястото където трябваше да си направим лагер. Русокоската опъваше една палатка, Крис събираше дърва за огън, а Даниел нареждаше нещо. Аз ли? Аз стоях на едно пънче до тях и ги наблюдавах с интерес.
-„Харесвам работата, тя е очарова. Мога да стоя и да я гледам цял ден!“- възкликнах и кръстосах краката си. Всички се засмяха. Крис се наведе и започна да събира листа. Какво? Ще се прави на майката природа ли? Пристъпи няколко крачи към мен. Сега щеше да ме замери с тях, нали? Наведох се към коленете си и закрих лицето си с ръце. Бързо отмести плитките ми и хвана потника ми. Пъхна всичките листа от ръцете му в моя потник.
-„Страхотна работа.“-извика Дани към Крис. Тези хора се шегуват с мен. Все пак се засмях на думите им. С тях е забавно. Изправих се и започнах да тупам гърба си, за да изпадат листата. Когато вече не ги усещах се затичах към Кристиан и скочих върху гърба му. Залитна напред и направи точно три крачки. Пусна всички пръчки и хвана бедрата ми. Започна да тича в малък кръг и да вика.
-„АААА, ПОМОЩ! ТОВА МОМИЧЕ МЕ ВЗИМА ЗА ПОНИ! АААА!“-това бяха виковете му.
-„АААА, ТОВА МОМИЧЕ Е ПРИНЦЕСА, А ТИ СИ ЛИЛАВО ПОНИИ!“-отговорих му. Всички започнахме да се смеем. Крис спря бавно и ме пусна долу. Смеха ни стана изтеричен. Превих се на две. Корема ми започна да ме боли. Никога не съм се чувствала толкова добре, толкова щастлива.
Смеха ни се прекрати. Палатките бяха опънати, спалните чували-разгънати, но усмивките ни си стояха по лицата ни. Приятелят ми прошепна  да се поразходим за да може да поговорим. Нямах представа колко е часът, но оставаше съвсем малко до залеза. Мисля, че мога да потвърдя историята си, че Кристиан е сериен убиец. Или само убиец. Виждате ли? Сигурно до сега е избирал място и ще ме убие по тъмно, за да няма свидетели. Но ще има една единствена будна катеричка, която ще види всичко и тя ще ме спаси.
Със сигурност трябва да отида на психолог. Ако не- направо в лудницата.
Пътя беше познат. Води ме там където бяхме преди малко. Само че, този път носеше и одеяло за пикник.
Стигнахме. За сега не ме е убил. Но за нищо не е прекалено късно. Той постла одеялото до камъните ,на които бяхме седяли по-рано. Скочи върху него и потупа краката си. Искаше да седна в него ли? Явно да. Приклекнах и бавно настаних. Ръката му се плъзна по кръста ми, а другата хвана лакътя ми. Сега се намирахме в нещо като прегръдка. Облекнах главата си върху гърдите му. Стояхме дълго време така, но никой не продума и думичка.
-„Слушам те.“-аз бях тази, която първа наруши тишината. Пое си дълбоко въздух. Видимо се напрегна и  то много, но така и не казваше нищо.-„Крис? Какво става?“-отговор-никакъв. Доближи лицето си до моето и ме целуна изведнъж. Не очаквах такова нещо. Но не, това не е правилно. Опрях ръце на гръдния му кош и се отблъснах. –„Какво правиш?“-почти извиках.-„Нали за теб съм само приятелка, защо ме целуваш постоянно?“-изнервих се. Надигнах се леко от него и се преместих до тялото му. Не, той не може да постъпва така с мен.
-„Обичам те, знаеш го.“-каза спокойно. Но на мен не ми стига това. Не му отговорих, очаквах да продължи.  Погледнах го с големи и жални очи. Той разбра какво става.-„И те обичам по начина, който правиш и ти. Обичам усмивката ти и се радвам, че аз мога да бъда причина за нея, обичам големите ти очи, които ме изпиват само за секунди, обичам и как настръхваш всеки път щом те докосна, как се изчервяваш, всеки път щом ти направя комплимент. Обичам меките устни и как те докосват моите. Обичам те!“ – очите ми се напълниха със сълзи. Още не можех да осъзная, дали наистина той каза нещо такова. –„Искам сега да те целуна.“-не му отговорих с думи, а го придърпах за целувка. Сладките му устни докоснаха моите, облиза долната ми устна, молейки за разрешение да вкара езика си при моя. Получи го. Езиците ни се бореха за надмощие и танцуваха прекрасен танц. Целувката беше сладка и изпълнена с толкова много емоция.
-„Тогава? Защо не искаш да си с мен?“-след целувката си поех дълбоко дъх и го попитах.
-„Искам.“-направи кратка пауза.-„Но не мога. Аз не знам как да ти кажа, но се налага да замина за България за известно време.“-съобщи ми той и въздъхна. БЪЛГАРИЯ? КАКВО ЩЕ ПРАВИ ТАМ? Очите ми се разшириха. Наистина това вече не го вярвам!
Добре, Ири, мисли позитивно. Ще намериш решение, винаги се справяш, казах на себе си.
-„За колко време?“-гласа ми се разтрепери.
„Два, три месеца.“-очите ми се разшириха. Това не е никак малко време.
-„Искам да съм с теб. Ти ме правиш истински щастлива.“-казах, а сълзи се спускаха от очите ми. Той ме дръпна в силна прегръдка. Погали главата ми.
-„Шшт, само не плачи. Спокойно.“-прошепна.
Не знам колко време е минало, но никой не каза нищо повече. Лежахме върху одеялото, прегърнати. Слънцето отдавна бе залязло, а моите започваха да се затварят. Бях тъжна. Много тъжна. Не си представям какво ще правя без него.
-„Спиш ли?“-прошепна Крис.
-„Не.“-отговорих и се размърдах. Кристиан започна да се надига леко и аз се изправих в седнало положение.
-„Искаш ли да ме направиш най-щастливия човек на тази земя?“-попита с похотлива усмивка.
-„Какъв е този въпрос?“-повдигнах едната си вежда, но той ми направи знак с ръка за да отговоря.-„Разбира се, че искам?“-прозвуча повече като въпрос.
-„Тогава ще станеш ли моя приятелка?“