От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов

Part 18

Разкош! Гледката пред мен бе разкошна! Намирахме се на терасата на един сравнително изискан ресторант, но не това е важното-имаше изглед към целия град. Виждаха се светлини и тъмно синьото небе обсипано със звезди. А Крис- той бе най-прекрасен.

Издърпа стола ми за да седна и ме избута отново напред. Настани се срещу мен.

-„Тук е невероятно!"- не се сдържах и трябваше да го кажа.

-„Всичко за теб."-усмихна се мило и прокара ръка през косата си.-„Говорих с Дерек за песента."-повдигнах въпросително вежди.-„Доволен е. И то много. Чудесно се справи"-допълни той и се усмихна.

-„НИЕ се справихме чудесно!"-уточних.

Дойде сервитьора, поръчахме. Не спряхме да се докосваме през цялото време. Докосвахме се между хапките храна, между малкото приказки, които споделяхме, между глътките на ментата, която пихме. Преместихме столовете ни да са по-близо. Държеше ръката ми през цялото време. Споглеждахме се и се смеехме без никаква причина. Всъщност не е без причина. Той ме прави щастлива. Точно в този миг света ми се струва невероятен! Не бих заменила момента за нищо на света.

-„Това че се запознахме, че стана част от семейството ми, от живота ми, това, че мисля че се влюбвам в теб, надминава всичко, което някога съм мислила, че може да ми се случи."- казах, без да прекъсвам очния ни контакт. Докосва бузата ми и аз се изчервявам под ръцете му.

Крис поръчва десерта. Изяждаме го бавно. Когато сме готови и тръгваме, сервитьорката ми поканва да се върнем отново.
Оставяме светлините на ресторанта зад гърба ни. Над нас луната свети ярко. Сигурно днес е пълнолуние.

-„Искаш ли да седнем?"-посочих една пейка. Той кимна и седнахме. Хвана единия ми крак и го качи върху неговия. Ръката му галеше коляното ми. Загледахме се към небето.

-„Красиво е."-издадох лек звук в символ на съгласие.-„Какво сега? Да не вземе да станеш русалка или тайно да си върколак?"-засмя се шумно.

-„Сигурно имам някакви магически способности, хваща ме лудостта. Ааааа!"-извиках започвайки да го гъделичкам. Смеха му се разнасяше навсякъде.

-„Ще повториш ли това, което каза в ресторанта?"-погледна ме, вече успокоен и прокара ръка през косата му. Замълчах и сведох поглед.-„Хей, Ири, обичам те! Ти си най-добрата ми приятелка."- ‚най-добрата ми приятелка' тези думи отекнаха в ума ми. Той ме нарече, че за него съм само приятелка?

Да не мислите, че всичко ще върви гладко? Оставяйте мненията си в коментарите. Радвам се и когато ми пишете на лично съобщение. Ловкам ви!