От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов

Part 16

-„Е, от къде започваме?“-попита. Ентусиазма се усещаше в гласа му.
-„Ти? От никъде. Ще я пиша сама. Но мерси.“- отвърнах.

Ахх, отпускащо чувство!  Да легнеш на зелената трева, под слънцето и да слушаш пеещите птички. Това е. Сега трябва да ми дойде музата.
Добре де, може би не веднага, но скоро ще.
Продължавах да лежа, взирайки се в празното и чисто небе.
Това не можеше да се случи. Защо не мога да напиша нищо?
Силен тропот прекъсна ... Всъщност не прекъсна нищо. Скочих на крака и се насочих към източника на шума.
-„Не знам как стана.“-оправда се веднага, братовчед ми. Бе паднала голяма картина от стената. Стъклото бе счупено.
-„Помогни ми! Много ме боли!“-извика Крис. Чак сега осъзнах, че всъщност тя бе паднала върху едната му ръка. Веднага се втурнах към него. Надигнах я и той се измъкна. Беше в кръв.
Божичко какво ти се случи, глупчоо?

Ето това е. След 2 часа чакане в спешното отделение, някой си има гипс на ръката. Да му служи като щит срещу полудели фенки. Засмях се тихо на тъпата си шега.
-„Защо не искаш да ти помогна с текста?“-този въпрос ме удари като гръм от ясно небе.
-„Може би… Не съм свикнала някой да ми помага в нещо?“-това повече прозвуча като въпрос –„Не мисля, че можеш да ми помогнеш.“- казах простичко.
-„So I'm waiting, I need this side. Night to night we're gonna cross the line. I'm checking you out.“
-„Това.. Беше, красиво? Уау!“- учудих се. – „And now I'm calling, calling on your phone. It's friday night and you'r alonе. And the presh is out.“- засмях се след казаното. Очите му се разшириха и се усмихна.
-„Това е!“- на него сериозно ли му хареса? Хах, та аз казах първото нещо, което ми дойде на ум.
-„Та аз казах първото нещо, което ми дойде на ум!“-тона ми се повиши поне с два тона.
-„Харесва ми! Продължавай!“-подкани ме.
-„Who an closer and I feel so right. The hit from your body and I hold you tigh.t Now letting you go!“
-„Новия ни хит!“-подскочи радостно.

Стояхме на дивана в хола, в неговия апартамент.
-„Хайде да играем на ‚,Скрабъл“-предложи той.
-„Сериозно ли?“-повдигнах едната си вежда. Нямаше вид на човек, който се шегува. –„ Добре. Хайде!“
Нареди дъската, раздаде букви. Еха, харесваха ми. За първи рунд написах „момче“, а той „мен“.
-„Аматьор.‘-казах тихо, но не достатъчно за да не ме чуе. Бутна рамото ми със здравата си ръка. Засмях се шумно.
След това последваха думите „пътища“, „сърце“ „притежавам“.
-„You got me, boy.”-изтаниках нещо. Огреждайки думите ми хрумна.
-„Повтори го.“-каза бурно той.
„-Какв..“-бях прекъсната
„Повтори го. Хареса ми.“
„You got me boy and I wanna getting close.”
„Току що, мила моя, се сдобихме с припев. Но ще е по-добре ако кажем ‚защото‘ , вместо ‚и‘. Не мислиш ли?“
„Още не мога да разбера какво ми говориш.“-казах объркано.
„НАПИСАХМЕ ПЕСЕНТА!“-извика срещу мен и ме хвана за раменете.

Не ме нападайте! Знам, кратка е и не е това ви се иска, но за сега това. Съвсем скоро нови изненади. Ловкам ви!