От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов

11 глава

Кристиан Костов -Не си за мен listen it!

Когато наближхме лунапарка вече се виждаха част от атракциите. Бях развълнувана и нетърпелива. 
На входа Крис плати билетите. Смъмрих го, за това че  плаща и моите неща. Не бях от типа хоа, които обичат подобен тип жестове.

"На кое искаш първо?"- попита Крис, въртейки глава за да огледа. 

"Хъм, труден въпрос. Хаха"- засмя се. "Искаам на най-бързото!" - извиках като малко дете.

След около 2 часа вече бяхме минали през почти всичко. Оставаше ни само виенското колело.
Качихме се в една кабинка. Седнахме и се закопчахме. Той хвана ръката ми и ми се усмихна. Направих се че ме е страх, като оправдание да ме прегърне. Така и направи. Преметна едната си ръка на рамото ми, а с другата си ръка стисна моята. Чувствах се уюутно и в безопасност. Колелото се задвижи. Облегнах главата на рамото му.Гледката беше невероятна. Виждах хора-радостни хора, това пълнеше сърцео ми. 

"Искам да направя снимки"- каза и изкара телефона си. Отвори камерата и я насочи към нас. Усмихнах се и той снима. Направихме си още няколко селфита и снима пейзажа. Прибра телефона. Когато бяхме на върха, хвана брадичката ми, обърна лицето ми към него и се вгледа в очите ми. Огледа подробно лицето ми.

"Красива си!"- вгледа се в очите ми. Бузите ми пламнаха. Наведе лицето си към мен.

Тъкмо когато си мислех че щеше да ме целуне, колелото спря. Направих недоволна гримаса. Слезе от кабинката и ми помогна да сляза.

"Искаш ли захарен памук, Ири?"
"Да, да, даа!"

------
Той се отпусна до мен на леглото, сложи ръка на бедрото ми и го погали. От отворения прозорец се чуваше звук на щурчета. Бях облегнала глава назад върху възглавницата, той се спусна леко надолу, облегна глава на рамото ми и ръката му се премести на коляното ми. Обичах тези моменти- бяхме само двамата, беше тихо, но в никакъв случай неловко. Чувствах се толкова уютно. Звук на лапички по паркет се разнесе из стаята. Надигнах леко главата си и видях Роус да тича към нас и да се опитва, да се качи на леглото. Накрая успях и дойде между нас. Посегнах към него, за да го погаля. Ръката ми докосна тази на Крис. Сякаш ток мина през мен. Той погледна нагоре към мен, надигна се леко и допря устните ни. Те бяха толкова меки! Не исках това никога да свършва! Инстинктивно ръката ми се премести зад врата му, а неговата-на корема ми. Пеперудите в стомаха се раздвижиха. Най-накрая настъпи нежелания момент и той се отдели от мен. Бях безмълвна, стоях неподвижно. Прошепна в ухото ми:
- "Обичам те¡"- след чутото зениците ми се разшириха -"Обичам те! Обичам те! Обичам те!"

-"Дддъъззззн! Дддзззъъън!"- Отворих бавно очи , този звук идваше от телефона ми -алармата. Разтърках очи и плъзнах пръст по екрана, и звука спря. Това всичко е било сън. Огледах се. Бях в стаята си и единственото нещо което беше до мен е лъвчето, което Крис бе спечелил вчера и го подари на мен. Това бе последното, което помня.
Хахах явно сме прекалили със захарния памук. Скърцащ звук се у от стомаха ми. явно е време за закуска. Станах от леглото, излязох от стаята ми и заслизах по стълбите.
Вече бях там, изненадващо нямаше никой. Отворих хладилника и си изкарах сок и си звехот кифличките, които бяха поставени на печката. Сложих всичко в поднос и го занесох хола. Беше ми хладно и наметнах си суичъра на брат ми, който бе оставен на стол. Странно, къщата беше празна. Ще се кача до стаята на Родителите и Брук, за да видя, дали още спят.

Здравейте, хораа! Ето я новата глава. Кратка е и не е от най-свързаните, но надявам се да я разберете.
Следваща глава при 20vote и 10comm.
Играта с въпросите, които да оставяте в коментарите или на лично съобщение още върви. Питайте ме! Ловкам ви, съжелявам за грешките!