От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов

Part 13

Започнах да изкачвам  отново стълбите. Първа беше стаята на Бруклин. Почуках. Не получих отговор и леко открехнах. Надникнах дискретно, но помещението беше празно. Странно. Отидох да проверя и Ромео. Но резултатът беше същия. Нямаше бележка на хладилника, не са ме предупреждавали, че ще излизат.
Притеснението в мен започна да се надига. Побързах към стаята си и взех телефона си. Отключих го и набрах номера на Брук. Прозвъня три пъти. Никой не вдигаше или затваряше. Това продължи още няколко секунди. Изнервих се и затворих. Ами сега? Къде бяха те? Ами ако се е случило нещо с тях? Какво ще правя? О, не, не!
Хванах се за главата и оставих телефона на бюрото си до снимката ни с Крис. Ами да! Крис! Взех мобилното устройство отново и набрах номера на Крис. Прозвъня 4 пъти и от слушалката се чу глас:
„Ало“-каза той сънено
„Крис, спиш ли?“-попитах аз
„Принципно да, но ти реши да развалиш рая ми.“-каза без грам чувство в гласа си.
„Извинявай много“-побързах да се извиня
„Нищо. Сега съм по-добре, щом чувам гласа ти“-каза той. Усетих усмивката му, а оите бузи порозовяха.-„ Едва ли ми звъниш за събуждане, което не съм поръчвал. Какво има?“-каза с насмешка.
„Бруклин и Ромео ги няма, а Брук не си вдига телефона. Притеснявам се за тях. Да знаеш къде са?“-изговорих набързо
„Всяка сутрин Брук води Ро на училище и после отива на тренировки. Спокойно.“-каза мило
„Ах, златен си. Благодаря“-издишах цялото напрежение.-„Извинявай пак че те събудих.Може после когато се наспиш да ти се реванширам по някакъв начин“- усмихнах се накриво
„Има ли закуска у вас?“-попита бързо
„Ако дойдеш ще има“-казах закачливо
„30 минути ми дай, но ще съм по пижама.“-извика. Още преди да кажа нещо ми затвори телефона.
Хахахаха. Това момче беше лудо. Такам, какво ли да направя за закуска? Палачинките отнемат много време. Може би ще направя още кифлички. Да, точно това ще направя.
Поразрових се по шкафовете в кухнята и в хладилника и намерих бутер тесто, сладко от ягоди и сирене. Ще направя една част със сирене, а друга със сладко. Започнах бързо да ги приготвям. За 10 минути станаха. Пуснах фурната да загрява и ги пъхах вътре. Измих ръцете си и взех още няколко плода, които измих, обелих и нарязах в още една чиния. Взех Сок и му сипах. Занесох за сега готовата храна на масата в хола. Заподскачах към банята. Радвах се че ще го видя. Беше ясно, че няма да се преоблека, но имах намерение да се измия и да си среша косата.
Така и направих. След  10 минути бях готова с всичко и се върнах обратно в кухнята. Тъкмо кифличките бяха готови. Изкарах ги от фурната, разпределих ги в чинийки и ги занесох в хола. Погледнах през прозореца в хола. Колата на Дани паркира пред нас, а от там излезе Кристиан. Беше облечен с черно яке, долнище на широка, пухина пижама. Засмях се при гледката.Отидох до вратата да му отворя.Отворих рязко и Крис залитна към мен. Засмяхме се шумно. Изправихме се. Погледнах го в очите, усмивката не слизаше от лицата ни. Не чакахме дълго и го прегърнах силно. Ръцете му се увиха около кръста му, аз се надигнах на пръсти. Можех да стоя цял ден така. Но времето напредна и беше редно да го пусна.
Отидохме в хола и се настанихме на дивана.
„Ммм, мирише хубаво.“- сподели. Не дочака и започна да се храни.-„И е много вкусно. Браво!“- похвали ме той и ме целуна по челото. Обичах когато прави така. –„Ела при мен“- разтвори ръцете си. Застанах по-близо и се облегнах на него, а той уви ръката си около рамото ми. Прегърна ме. Тръпки минаха през цялото ми тяло.

От коридора се чу силен трясък. Подскочих от мястото си и сега се намирах права пред дивана. Страха ме обвзе.
„Какво става?“-попитах. Крис се изправи и дойде до мен. Прегърна ме и каза, че всичко е наред. Взе настолната лампа в ръка и тръгна към коридора  с бавни и тихи крачки. Нямаше да го оставя сам. Грабнах вазата с цветята на Ела и отидох до него.
„На 3. 1..2..3..“- преброи шепнейки. На три и двамата скочихме през вратата  с вик.
„ЯЯЯЯЯЯЯЯ!“- извикахме. Тъкмо да замахнем и човек хвана ръцете ни. Веднага изписках,и отдръпнах ръката си с вазата. Това пред беше Бруклин. Ще го убия! Изплаши ме до смърт!
„Ще те убия! Изплаши ме до смърт!“- извиках срещу него. Но като отговор получих само смях.

Здравейте хораа! Ето нова глава. Тази е кратка и по-обикновенна, но съвсем скоро време ще има ГОЛЯМА изненада. Само трябва търпение. Оставяйте всякакви мнения в коментарите. Наистина, ако няма достатъчно окментари и вотваня, няма да пусна главата!!