От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов

Part 20

23.04.16-23.04.17 една година от както за пръв път видях това прекрасно човече! Обичам го!

Успяхте ли всички дa повярвате, че предпочетох да изляза със Заша, а не с Крис? Защото аз не го вярвам. Е, но все пак, трябва да имам и други приятели освен него.

Лежах си на леглото. Малко след като казахме на Кристиан ‚чао‘,  Бруклин ми се обади и дойде да ме вземе. Мисля, че успях да разведря Заша. Говорихме си за много неща. Оказа се много интелигентно момче. Приятен е.

Мисля да попитам дали Ромео иска да си играе със София за да имам оправдание да идва в Костови, за да го видя Крис. Исках да съм с него всеки един миг.
Изхвърчах от стаята и нахлух в тази на Ромео.
-„Ей, братче, искаш ли днес да отидем  вечерта да си играеш със Софи?“-попитах и седнах на леглото му. Той разглеждаше някакъв комикс. От толкова малки ли ги четат тези работи?
-„Не.“-каза просто. Дори не отдели очи от списанието.
-„Добре, виж сега. Ще ти кажа нещо, но ще пазиш ли семейна тайна? Само между сестра и брат?“-попитах го със сериозен тон. Явно привлякох вниманието му, защото остави комикса настрани. –„Искам да отида да видя Крис, но не мога сама. Ще си поиграеш ли малко със София, а аз утре ще те взема от детската градина или училище…“-замислих се. На колко години беше той?-„и ще те заведа на блъскащите колички и ще ядем бургери със сладолед.“-разкрих всичките си карти. Ро се усмихна и повдигна едната си вежда.
-„Сладолед с три топки?“-попита. Това дете да не би да ме изнудва.
-„Става.“-казах преди да е размислил. Той подаде ръката си към мен. Стисна моята. Това момченце е страхотно.
-„Хайде бързо се обличай. Сега ще звънна на Крис.“- погъделичках го и излязох от стаята му. Набрах номера на Костов. Три изчакващи сигнала и той вдигна.
-Здравей.
-Какво става, мила?
-Ро искаше да си играе със София и се чудих, дали Софи иска да го заведа да си играят.
-Разбира се, идвайте. Сестра ми е навън с мама, но трябва всеки момент да се приберат. Ще се радвам да те видя и теб.
-Добре. Хайде.
Изтичах до стаята си, минавайки много бързо през стръмните стълби. Облякох си черни дънки, черен топ, сложих суитчера си в бордо и обух чорапи на дъги. За да се виждат, навих дънките си. Обичах когато съм обула сладурски чорапи, те да се виждат. Изглеждаше забавно. Върнах се в стаята на Ромео.
-„Готов ли си?“-попитах го. Той взе някаква играчка и мина пред мен. Набрах номера на такси. Да ходим пеша- поне един час. А кола-нямам. Не съм минавала шофьорски курсове. Едва ли и ще ги мина. Неудобно ми е да питам Ела за това. Няма да го мисля сега. Има време за всичко.
Таксито пристигна за пет минути. Качихме се двамата отзад. Не засичах времето, в което се возихме, но пристигнахме бързо. Платих на шофьора и излязохме от превозното средство. Ро изтича до вратата и звънна на звънеца. С бърза крачка го настигнах. Крис отвори рязко вратата.
-„Здравееей готин!“-извика и се наведе. Вдигна Ромео и го завъртя. Навлезе в къщата, продължаваше да го държи, сякаш той лети.
-„Вземи да ми помогнеш с масата и след това го учи да лети.“- чу се женски глас. Майка му. Засмях се звучно на казаното от майка му. И Кристиан се засмя също. Пусна Ромео долу на земята. Малкия се затича нагоре по стълбите. Той вече си знаеше къде е София. Крис ме покани да вляза. Последвах до кухнята. Зое слагаше покривката.
-„Кога ще вечеряте? Ако сте гладни сега си направете нещо, защото вечерята няма да е готова много скоро.“-уведоми ни тя. Аз махах с ръка.