От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов

Part 5

Слънцето навън се усмихваше и птичките пееха, на дървото до къщата на семейство Костови. Вътре, в една от стаите лежаха двамата младежи. Очите на Ирина се отвориха бавно, когато Крис размърда тялото си. Усмивката грейна на лицето й. Погали момчето по главата и огледа обстойно лицето му. Изглеждаше толкова спокоен. Не след дълго и той отвори очи. Отвърна на веселата гримаса .
"Добро утро. Какво ти се прави днес?"
"Трябва да се връщам в дома, защото днес ще осиновяват."

----
Два часа по-късно Адри стоеше наредена до другите деца. Чакаше да види кой ще е късметлията. Жена на средна възраст, младо момче, може би колкото Ира и още едно, но този път малко момченце на около 5 годинки минаваха пред децата. Малкото момченце се спря при Ира. Хвана я ръката и кимна към майка си. Директорката разпусна всички момичета, когато семейството отиде в кабинета й. Обсъдиха кое новото има дете  и я извикаха. 

Да, това бе Ирина.

Съобщаването на новината я изненада. Беше на седмото небе.  Не губи време и веднага събра багажа си. Натовариха го в колата и всички влязоха. Не си казва дълго сбогом с дома, защото не бе любимо място. Качи е на задната седалка, а до нея седна малкото момче, което в последствие разбра, че се казва Ромео. Загледа се през прозорчето. Какво ще стане от тук нататък с живота й? Ами с Крис? Ако не се видят повече? Неприятните мисли завземаха главата й. 

 Десет минутно пътуване и вече бяха пред къщата им. Бруклин й помогна с багажа. Качиха с до втория етаж. Kолкото бе видяла къщата й допадаше.

 Когато отвори врата на стаята си, направо онемя. Тя е истински разкош. Бебешко розови тапети, голямо бяло легло, огромно бюро и гардероб. Имаше и малки рафтове за снимки и други джунджурийки. На целия под имаше бял килим на розови цветя. Хареса й. 

----

След като вече бе готова с оправянето на новата си стая, реши да слезе долу при новото си семейство. Не бе се запознала по-добре с никой от тях. 

Бавно и плашливо заслиза по стълбите. Отвори леко врата на всекидневната. Там завари момчетата да стоят и да гледат мач. Мина леко покрай дивана, на който стояха и седна на столче до тях. Бруклин се обърна и се усмихна мило.

"Здравей Ира. Нали мога така да ти викам?- отговора от нея бе едно кимане, придружено с усмивка.-''Ще ни разкажеш ли нещо за себе си или ние да започнем?.'' 
''Може ли вие?''- продума, намествайки се по-удобно.
''Аз съм Бруклин, на 18. Тренирам футбол и тенис на маса. Добър готвач съм''-последва намигане-''Ако ти трябва нещо, стаята ми е до твоята. А това е брат ни-..... На 6. Той рисува.''