*концерта*
Когато влязох, видях много момичета и дори момчета да викат, събрани около нещо. Или в този случай, около някой. Минах покрай масите и си взех бутилка вода. Седнах отстрани и оставих другите да се бутат, да викат най-отпред. На сцената излезе момче, приблизително на моята възраст и много красиво. Представи се и помоли всички да седнем. Директорката се провикна да пазим тишина. Всички седнаха и застанаха послушно.
Когато запя, онемях. Той беше .. Перфектен. Чувах само гласа му и виждах само него. Мисля че се влюбих в гласа му.
За жалост концерта беше един час и всичко свърши. Заобиколиха го и близо час се снимаше с всички и раздаваше автографи.
Не мога да отида. Аз съм нищо сравнение с другите. Не искам да си помисли нещо лошо заради мен. Сведох глава и отидох на прозореца в коридора.
Кристиан има красив глас.
Ох, държа се като лигава фенка. Бях седнала на перваза. Намествайки се, шишето с вода падна. Тръгнах да ставам да го взема, но ръка на рамото ми ме спря. О, Боже мой! Това беше Кристиаан!! Той взе бутилката и ми я подаде. Помаха ми за чао и излезе.
23;00 часа
Вече облечена в пижама лежа на матрака и гледам звездите през прозореца. Мислех си за момчето-звезда от днес. Бих направила много за да мога да го опозная и той да не е с лошо впечатление за мен. Затворих очи и неусетно съм заспала с усмивка на лице.
*23;00 Г.Т.К*
Почукване по врата ме накара да вдигна поглед от поредната песен в тефтера на неизвестното момиче. Пред врата стоеше малката ми сестра-София. Кимнах й в знак да влезе.
"Батко, какво ще правиш утре?" - попита все още седейки пред врата. Разперих ръце в знак да дойде при мен. Прегърна ме и я сложих до мен на леглото.
"Ще помоля Дан да ме закара до дома за сираци където бях днес. Защо? Искаш ли да дойдеш с мен?" - усмивка грейна на лицето й.- "Да ме събудиш утре, става ли?" -тя кимна и излезе от стаята ми. Взех телефона си от нощното ми шкафче и на негово място оставих тефтера. Започнах да отговарям на милите съобщения от приятелите ми.
*10;30*
Отворих очи при чуване на вик от страна на сестра ми. Тя викаше името ми. Обърнах се към нея. Седеше точно пред леглото ми. Вдигнах едната с вежда като въпрос дали е време да тръгваме.
YOU ARE READING
От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов
FanfictionКогато нямаш родители и приятели- ти нямаш нищо. Едно сираче- Един световно известен певец един конкурс- една любов... *корицата е направена от @badgirl-malik* *Персонажите в историята не се оприличават на хората, носещи имената в реалния живот* *По...