Преди да започнете с главата.. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МАНИ! Една от причините, които ме вдъхновяват толкова много за този разказ. Честит рожден ден! Всичко най-хубаво ти пожелавам!
Приятно четене! (:Големия взрив е космологична теория, която описва ранното развитие на вселената.
А как с нарича теорията за чувствата? Как се нарича развитието на чувствата ми към Крис?
Не било толкова лесно да обичаш и да бъдеш обичан.-"Ще ми позволиш ли днес да те изведа на среща?"-
Крис извърна глава към мен. Лежахме на тревата. Главата ми бе облегната на рамото му. Остави малка целувка на главата ми.-"Къде ще ходим?
-"Нека да е изненада."
-"Как да знам какво да облека?"
-"Аз ще ти кажа. Дънки, риза, високи обувки или рокля, жилетка и ниски обувки."- това ме изненада. Кимнах с глава и го погледнах. Надигнах се леко и целунах нослето му.-„Хайде братовчедке, ставай! Имаш да се оправяш. Аз отивам в нас."
Направо си ме избута. Засмях се леко и скочих на краката си. Козирува ми и ме прегърна. Прошепна ‚чао' и се насочи към изхода на къщата.
Толкова е сладък.Това може би е най-трудния избор, който правя, някога! Какво да облека? Ела ми бе купила много дрехи и обувки, но някак ми е неудобно да ги нося. Може би не е зле едно мъжко мнение. Ще попитам Бурклин.
„Чук-чук"-почуках на вратата на стаята му и отворих леко.
-„Здравей!"-усмихна се.
-„Имам нужда от мъжкото ти мнение."-казах и се за заиграх нервно с пръстите на ръцете си.Той вдигна въпросително вежди. -„ Ще излизам с Крис, но не знам какво да облека..."-въздъхнах. Брук не изчака и секунда повече и скочи от леглото си. Хвана ме за ръката и ме задърпа към стаята ми. Бутна ме леко и аз седнах на леглото. Отвори рязко гардероба.
„Той каза: Дънки , риза и високи обувки или рокля с жилетка и ниски обувки."
-„От къде са ти тези дрехи?"-посочи няколко маркови артикула.
-„Ела. Така де, мама."-продумах тихо.
-„Не мислех, че толкова рано ще свикнеш да я наричаш ‚мама'."-призна си той.-„Я, виж тези дънки и тази риза. Ако не ти харесва ще пробваме нещо друго."-подаде ми ги.
Отидох в банята, обух тесните дънки и нахлузих бебешко розовата риза. Трябва да си сменя сутиена, че този прозира. Напомняне!
Излязох от банята. Брук ме огледа и хвана края на ризата ми и започна да я напъхва в дънките. Чувствам се като малко дете или като принцеса от седемнадесети век.
Взе тънък черен колан, прокарвайки го през гайките на сините ми панталони.
-„Изглеждаш много добре. Ще пробваш ли нещо друго?"-повдигна вежда.
Погледнах се в огледалото Изглеждах добре. Завъртях се. Оу, дупето ми изглеждаше много готино в тези дънки. Харесвах се. Поклатих глава в отрицание на въпроса му. Но нещо май липсваше..?
-„Кои обувки предпочиташ?"- обувки! Ето какво! Брат ми подаде две различни обувки. Еднакви по цвят, с каишка на глезена и над пръстите, само, че едните имаха пухче, а другите-не. Избрах тези без пуха. Приклекнах, обувайки ги. Закопчах ги и се огледах вече в цял вид. Усмихнах се на резултата.
-„Прихвани два от предните кичура на косата си и сложи много малко грим."-това бе последното, което той ми каза. Усмихнах му се и го прегърнах силно. Той напусна стаята ми и ме остави да се дооправям.Не знам колко време мина, но бях готова. Имах спирала, блестящ бежов гланц, хайлайтър и бях подчертала веждите си.
Чаках Крис с нетърпение да идва. Къде ли ще ме води? Дали така изглеждам добре? Май трябваше да сложа рокля. Притеснявам се. Дали ми личи?Дланите ми започнаха да се потят. Прекарах ръце през косата си и потропнах, леко изнервено с крак.
Звънеца звънна. Взех малката черна чанта, облякох коженото си яке и отворих бавно. Крис. Широко усмихнат. Толкова обичам усмивката му. Той стоеше пред мен, облечен с черни дънки, черна риза, черно кожено яке и червени кецове. Засякох, че погледа му шареше по цялото ми тяло.
-„Изглеждаш невероятно!"-възкликна той. Бузите ми пламнаха.
-„И ти не си за изпускана."-казах с лек смях.Изглеждаше много секси целият в черно.
-„Дани ще ни закара. Или предпочиташ да ходим?"-попита.
-„Само ако ти обуеш тези обувки."-посочих краката си. Той се засмя шумно. Направи ми знак да го последвам. Отвори вратата на колата и се настани до мен на задната седалка. Положи ръка на коляното ми. Радиото бе усилено и си тананикахме всяка позната песен. Десет минутно пътуване и пристигнахме. Той излезе пръв и ми отвори вратата. Изчаках го да затвори и го хванах ръката
ESTÁS LEYENDO
От сираче-в поп звезда-Кристиан Костов
FanficКогато нямаш родители и приятели- ти нямаш нищо. Едно сираче- Един световно известен певец един конкурс- една любов... *корицата е направена от @badgirl-malik* *Персонажите в историята не се оприличават на хората, носещи имената в реалния живот* *По...