I need U

Среща?

Беше събота и реших да спя до късно.

Когато се събудих, беше 09:17ч. Опитах се да заспя, но без успех. Облякох се, измих си лицето и слязох долу.

-Добро утро, слънчице! - поздрави ме баща ми.

-Добро утро. - отвърнах му сънено.

-Добро утро, мила. - майка ми също ме поздрави и ме прегърна. - Имаш гости.

Погледнах към дивана и там седеше Джунгкук.

-Д-Джунгкук?! Какво правиш тук? - попитах изненадано.

-Майка ти ме покани да дойда и да закусим.

-Мамо?! - погледнах я с вдигнати вежди, а тя си завъртя очите и отпи от кафето си, сякаш не беше направила нищо.

-Хайде, сядайте. - каза майка ми и сложи закуската.

Закусвахме и си говорехме за училището. "Как върви" , "трудни ли са уроците" , ткива глупости.

-Джунгкук, искаш ли да дойдеш с родителите си у нас днес? Може да се опознаем с тях. - каза майка ми, настоявайки.

-Ами...не знам. Напоследък са доста заети. - отговори Джунгкук, като се почеса зад врата. - Но ще ги питам. 

-Страхотно, страхотно! - каза майка ми и плесна с ръце, след което се втренчи в Джунгкук.

-Ама сега ли? - попита той със укокорени очи. В отговор, майка ми кимна със самодоволна усмивка.

-Да, но..първо си изяж. - каза майка ми и Джунгкук продължи да яде.

След 5-10 минути той излезе.

-Какво правиш? - попитах майка ми, като я побутнах.

-Мисля, че със момчето си пасвате.

-Не, не си пасваме. - казах аз и отпих от сока си.

-Защо не? - попита майка ми и застана на една страна.

-Той е най-популярният в академията, а аз съм нова, която всички мислят за зубърка. - казах и кръстосах ръце.

-Ти не си зубърка. Остави хората да приказват каквото си искат. - каза майка ми и ме гушна.

Стана обяд, а родителите на Джунгкук още ги нямаше. 

По едно време на вратата се почука.

Това бяха те.

-Здравейте! - каза майката на Джунгкук. - Аз съм Хюна, а това е мъжът ми- Рьоук.