I need U

Най-ужасния ден

~~След два месеца~~

~ГТ Джунгкук~

През последните два месеца нещо в Скайлър се промени. Беше се разкрасила. Но не с гримове. Ту ядеше, ту не и си менеше настроенията по-бързо от скоростта на светлината. "Искам шоколад", "Яде ми се сладко", Искам кимчи", "Искам още едно". Дори пусна корем вече. Ядеше обилно и още от първия час ѝ ставаше лошо и трябваше да си ходи. Тревожех се за нея. Какво ѝ имаше на това момиче? Сякаш не е себе си. Днес беше завършването и се надявах Скай да е добре. Скай е галеното ѝ име. Ако тя ще ме нарича Куки, аз ще ѝ викам Скай. 

Събудих се от мисълта за завършването днес. Най-после се дипломирам. Със Скай щяхме да имаме хубаво бъдеще. Станах от леглото и започнах да се приготвям. Взех си душ и си измих зъбите. Днес трябваше да бъде най-запомняшият се ден. Погледнах се в огледалото и си намигнах. Започнах да оправям косата си. С онази песен "I need U" вече бях привършил. Исках да я запиша и да я дам на Скай. Беше посветена на нея. 

~~След време~~

Вече бях готов и слязох при майка ми. Чакаше ме с букет.

Мама: Честито завършване.

Джунгкук: Благодаря.

Мама: Вземи този букет и го дай на Скайлър. За нея е.

Джунгкук: Добре.

Взех букета.

Мама: Гладен ли си?

Джунгкук: Не. 

Мама: Вече си голямо момче. Гордея се, че се дипломираш.

Майка ми ми целуна челото. 

Джунгкук: А татко къде е?

Мама: Не може да дойде. Но обещах да му запиша церемонията по дипломирането.

Джунгкук: Добре. Аз ще тръгвам.

Мама: Да те закарам ли?

Джунгкук: Мамо, имам кола.

Излязох от нас и отидох пред дома на гаджето си. Тъкмо се посегнах да почукам на вратата, когато Скайлър излезе.

Скайлър: Здравей.

Тя ме гушна.

Джунгкук: Здравей и на теб.

Тя се отдели от мен.

Джунгкук: Това е за теб.

Подадох ѝ цветето.

Скайлър: Благодаря.

Джунгкук: Тръгваме ли?

Хванах ръката ѝ и отидохме до колата ми. Отворих вратата на Скай и тя влезе. Заобиколих и се качих на шофьорското място.