I need U

Той какво прави тук?!

Събидих се и слязох долу да закуся.

-Скайлър, днес имаме почивен ден и няма да ходим никъде. - каза баща ми и отпи от кафето си. - С майка ти искам да те закараме до училище.

-Ъмм, добре. - отговорих и започнах да си ям закуската.

-Имаш ли нови приятели? - пита майка ми.

-Ами освен трите момичета, които ме чакат всеки ден пред пейките на училището, има и момче. - отговорих.

-Момче ли? И кое е това момче? - пита баща ми и си вдихня лявата веджа.

-Вие естетсвено не го познавате. Името му е Джунгкук и вчера се оказа, че ни е съсед.

-Съсед ли?! Значи можем и него да закараме до училище. - каза майка ми, като си укокори очите.

-Не знам дали и неговите родители го карат, пък и не знам кога тръгва от тук.

-Днес в училище го питай. Ще се радвам да се запознаем с него. - каза майка ми запляска с ръце.

-Мамо, той не ми е гадже. Едвам ми е четвърти ден тук.

-Да, добре. - каза майка ми и намигна на баща ми.

Оправих се за училище и отидох до колата. В този момент:

-Скайлър! - дап, беше той. - Добро утро.

-Добро утро. Да те закараме ли? 

-А-ами не знам. - каза той с колебание.

-Хайде де!

-Не знам дали родителите ти ще се съгласят.

-Я стига, та те до предималко говореха да те закараме, след като казах, че си ми съсед. - казах аз и двамата погледнахме колата и баща ми ни направи знак да се качи.

-Ами добре. - съгласи се Джунгкук и двамата влязохме в колата.

Беше ми неловко през целия път до училище. Не знаех какво ще си помислят останалите като ни видят заедно. Но пристигнахме.

-Приятен ден, деца! - каза майка ми и ни помаха.

Пред училището:

-Здравейте! - поздравих приятелките си.

-Здравейте и на вас двамата. - каза Ха Ни. - Е, ще влизаме ли?

-Д-да. - казах аз с колебание.

-Да не си се стреснала от нещо? - пита Джунгкук и сложи ръка на рамото ми. В този момент усетих погледите върху нас.