I need U

Знаеш ли?!

~Гледна точка на Джунгкук~

Тъкмо щях да гледам филми, когато видях Скайлър да излиза от тях. Защо излизаше сама?  Реших да я проследя. Кой знае какво ще се случи в големия град.

Обух се и си облякох яке бързо, колкото можах и излязох от вкъщи. Явно искаше да разгледа града. Можеше просто да ми каже. Изглеждаше очарована от това, което видя. Все пак природата на Сеул е много разнообразна и красива. 

Видях я да минава край една тъмна уличка. И изведнъж някакво момче започна да я следва. Последвах го. Той я заведе във следващата тъмна уличка. Омо! Кой знае какъв е този. Чух я да вика, но никой не беше наоколо. Приближих се максимално близо, за да чуя разговора им. Много се страхувах за нея. Когато се, появих ги заварих...

~Гледна точка на Скайлър~

Тъкмо когато беше на път да ме целуне...

-ПУСНИ Я! - обади се един познат глас.

Това...това беше гласът на Джунгкук. Да не ме е следял?

Но беше твърде късно. Момчето погледна Джунгкук злобно и...сля устните ни в груба целувка. Опитах се да се боря, но той ме бе приклещил здраво.

-НЕ! - Джунгкук извика и удари момчето с юмрук в лицето. Той се стовари на земята, а останалите двама дотичаха да му помогнат.

-Да не би да ти е гадже? - попита момчето, избърсвайки кръвта от устните си.

-Да! И какво от това?! - Джунгкук му крещя. - Никога повече да не си я доближил, ЯСНО?! - Джунгкук му кресна и ме хвана за ръката. Започнахме да бягаме.

Докато тичахме, Джунгкук забави крачката си, но стъпките му бяха големи.

Влязохме дома ми, като Джунгкук още водеше.

Заведе ме в стаята ми и ме притисна до стената.

-Какво правеше сама из града?! - попита Джунгкук.

-А-аз... - казах нервно. 

-Катво "ти"?! Защо излезе сама?! Защо не ми каза?! ОТГОВОРИ МИ! - Джунгкук започна да вика в лицето ми, а аз стоях и мълчах. Той ме притисна още повече. - Знаеш ли колко се притесних за теб?! Знаеш ли колко много се разтревожих?! ЗНАЕШ ЛИ?!

-Аз...съжалявам... - едвам казах това. Бях уплашена. Сълзи започнаха да се стичат от очите ми.

-Съжаляваш? Ще трябва много повече от това! - кресна ми.

-Проследи ли ме? - попитах го.