I need U

Кои са тези?

Събудих се и огледах около себе си. Това не беше нито моята стая, нито дневната. Изобщо...не си бях вкъщи. Тогава се сетих, че заспах в стаята на Джунгкук. Но него го нямаше наоколо. Погледнах часовника на нощното му шкафче. Беше 23ч. Внезапно чух пъшкане. Погледнах на земята и...Омо! Той спеше на пода. Беше много сладък, докато спеше. Но не можех да го гледам да спи на земята.

-Джунгкук. - прошепнах му и той веднага се събуди. - Не може да спиш на пода, при положение, че това е твоят дом. Ела и си легни тук.

Той ме послуша и легна до мен. В следващия момент той обви ръцете си около кръста ми. Усещах дъха му на врата си и заспах.

Събудих се от нежно усещане. Джунгкук селуваше бузата ми.

-Добро утро, спяща красавице. - поздрави ме той.

-Добро утро. - поздравих го и аз и разтърках сънените си очи.

-Как е раната ти? - попита ме загрижено.

-Раната ми... - сетих се, че вчера докато вървяхме към вкъщи, се спънах. - Раната ми е добре. - казах аз, без изобщо да я поглеждам.

-Не, не е. Трябва да сменя бинта. - каза Джунгкук и отиде за аптечка.

Махна бинта и сложи нов.

-Снощи...миришеше хубаво. Хареса ми. - каза той и доближи носа си до врата ми.

-Нищо не съм си слагала. - казах аз.

-Гладна ли си? Не си яла нищо от вчера. - каза той.

-Не. Добре съм. - казах аз и му се усмихнах. В този момент стомахът ми изкъркори.

Джунгкук ми хвана ръката и ме завлече във кухнята.

На масата имаше палачинки със портокалов сок.

-Докато спеше, чух стомахът ти няколко пъти да къркори и...ти направих нещичко. - каза той и ме настани на стола.

-За мен ли го направи? - попитах аз.

-Да не мислиш, че ще те оставя да гладуваш?! - каза той и ми наля портокалов сок в чашата.

-Благодаря ти. Много мило. *-*

Ядохме палачинки и си говорихме за всякакви неща.

-Ще измия чиниите, а ти се приготви. - каза той и отсервира.

-Не, аз ще ги измия. - казах аз и хванах гъбата.

-Ааа, не, аз ще ги измия. - каза Джингкук и взе гъбата от ръцете ми.

-Но... - бях прекъсната.