Момчетата и аз

Глава 17

ГЛТ (Тао)

На вратата се почука още един път, аз излязох от банята и на бързо увих една хавлия на кръста си и отворих. На вратата стоеше Лухан.

- Лухан какво има? - отместих се от вратата за да влезе Лухан.
- Ами дойдох да те питам нещо. - той влезе в стаята ми и седна на леглото.
- Добре казвай. - слушах го, но едновременно с това взех едни дрехи за да се облека, направих знак на Лухан да се обърне и той се обърна. След като се облякох се опрях на стената. - Слушам те какво ще питаш?
- Исках да те питам, какво ще правиш с Уо Рън? Измисли ли как да я разкараме? - бях казал единствено на Лухан за Уо Рън.
- Ами имам една идея.
- Супер каква е?! - Лухан подскочи и отново тупна на леглото.
- Ами разбрах, че бащата на Уо Рън работи в фирмата на вуйчо ми. Ще помоля вуйчо да премести баща и в друг град, за предпочитане далечен и Уо Рън ще изчезне! - направих самодоволна физиономия.
- Супер, но как ще накараш вуйчо ти да премести баща и? - Спокойно вуйчо ми ме обожава готов е да убие за мен.
- Добре тогава. Имаме още един проблем. - охх него само проблемите да му в главата.
- Какво пък сега? - изпъшках.
- Ами тази вечер Марк ще идва на вечеря, какво ще правим?
- Нищо.
- Нищо! Как така ще оставиш Кейти на този! - той се изправи.
- Те двамата са ГАДЖЕТА! А и, и обещахме, че тази вечер няма да правим циркове.
- Ти я харесваш нали? - погледна ме и аз забих поглед в земята - Тогава щом е така защо не се бориш за нея!
- ЗАЩОТО ТЯ СИ ИМА ГАДЖЕ, ЛУХАН! НЕ МОЖЕШ ЛИ ДА РАЗБЕРЕШ!? - стигнах ръцете си в юмруци.
- Ха страхливец. - той се изсмя и излезе от стаята, затръшвайки вратата.

След няколко минути гледане на пода с ядосано изражение чух звънеца. Веднага изтичах долу и се нахвърлих на дядо, бях толкова щастлив да го видя. Не след дълго на звънеца отново се звънна, Марк беше дошъл. Шоуто започна.

ГЛТ (Кейти)

Марк и аз прекарахме цялата неделя заедно. Вечерта ме изпрати до вкъщи. Когато се прибрах отидох до стаята си и започнах да пиша домашното си за утре. След това слязох на вечеря. Дядо ме разпита как е минало на вечерята в Марк. И след обстоен разпит отново се върнах в стаята си. Взех си душ и след това си легнах.

На сутринта алармата на телефона ми ме събуди. Сутришната рутина мина както обикновено. Слязох долу и зачаках момчешките принцеси да се нагласят и да тръгваме за училище. Днес Тао е весел от доста време не съм го виждала такъв и това ме радва.

В училище нямаше и следа от Уо Рън, и започнах да се притеснявам. Нямаше я вече три дена и вече не знам какво се случва. Звъня и но тя ме е блокирала, защо го е направила?

Днес отново не беше на училище. Вече губя надежда, че ще се появи. Бяхме седнали да вечеряме, но не ми се ядеше в главата ми беше само Уо Рън. Станах от масата без да обръщам внимание на въпросите на останалите, и отидох в стаята ми. Бях потънала в мислите си когато на вратата се почука. Аз отидох и отворих. Тао стоеше на вратата и ме гледаше притеснен.

- Хей Кейти, какво ти е? - той влезе в стаята, а аз затворих вратата.
- Нищо ми няма. - седнах на леглото а Тао остана прав.
- Не ме лъжи. - скръсти ръце - Случило се е нещо. Кажи ми!

Вече не можех да нося този товар за това му разказах. С всяка една дума ми олекваше още и още.
- Кейти аз знам какво стана с Уо Рън. - думите на Тао ме обнадеждиха.
- Така ли моля те кажи ми! - аз станах и го хванах за раменете.
- Добре добре само се успокой! - той хвана ръцете ми и двамата седнахме на леглото.

Той ми разказа за всичко което се е случвало зад гърбът ми. Как Уо Рън ме е маила и как Тао за да ме предпази е тръгнал с нея. А аз глупачката му се бях нахвъплила и го бях обиждала! ГЛУПАЧКА! Започнах да плача, после осетих как две нежни ръце ме обгръщат в една прекрасна прегръдка.