Момчетата и аз

Глава 21

Днес беше събота за това можех да поспя доста. Бях се онесла някъде към един часа през нощта. Станах и погледнах часовника, беше 11:30. Леле спала съм доста.

Реших да си взема душ. Капките вода които се стичаха по мен ме успокояваха, даваха ми такава топлина. След като излязох от банята се проблякох и слязох долу. Отидох до кухнята да си взема любимото мюсли, но то беше свършило за това се наложи да отида до магазина.

Както ходех по улицата някаква черна кола ми препречи пътя, от нея излязоха двама мъже с маски. Единия от тях ми сложи някаква кърпа на носът и започна да ми се доспива. След това ми причерня пред очите, бях заспала.

ГЛТ (Марк)

Бях в къщи и преглеждах социалните мрежи когато получих съобщение. Отворих го и замръзнах. Имаше снимка на Кейти. Беше завързана за стол и беше заспала. Започнах да чета съобщението.

Съобщението:

Здравей Марк. На снимката както виждаш Кейти не е в много комфортно състояние. Няма да и направя нищо ако не кажеш на никой и дойдеш в изоставения парк на края на града в 17:30. И не забравяй да си сам! С обич Анабел!♥

Край.

Тази Анабел наистина е луда. Погледнах колко е часа. Беше 17:00. Трябваше бързо да се оправя.

***

Вече бях пред парка и чаках онази чалнатата да се появи. Чух двигател на кола. Един черен бус с затъмнени стъкла спря пред мен. От него излязоха Анабел и двама от подчинените и.

- Виждам, че си сам браво. Щом става въпрос за безценната ти Кейти правиш каквото ти се каже. - злобната усмивка на Анабел се появи.
- Спри да говориш глупости и ми върни Кейти. - стигнах юмруци а онази само се хилеше.
- Не бързай толкова любовнико. Искам нещо от теб. - не сваляше злобната си усмивка а я уголемяваше.
- Какво е? - исках си Кейти нямаше да позволя тя да пострада.
- Ами те са три неща. Да скъсаш с нея, после отново да се съберем а третото ще ти го кажа по-късно. Съгласен ли си?
- Добре, но ми дай да видя Кейти за да се уверя, че е добре.
- Охх добре. Момчета доведете  я. - тя направи досадна физиономия - Ето добре е.

Кейти беше в безсъзнание. Но, важното е че е невредима. В този момент исках да я прегърна и да не я пускам никога. След това отново я вкараха в буса.

На другия ден.

Бях в домът на Анабел. Бяхме седнали на един диван а срещу мен стоеше Кейти. Беше в безсъзнание и седеше на едно меко кресло. След малко дойде в съзнание. Щом ме видя веднага дойде при мен и ме прегърна. Исках да и отвърна, но не можех, за нейно добро.

- Марк ти си тук! Моля те не ме оставяй! - тя започна да плаче.
- Пусни ме. - бутнах я от себе си въпреки силното желание да останем прегърнати за винаги.
- Н-но, М-марк защо с-се държиш т-та-ака? - тя ме погледна с такава тъга в очите.
- Защото ти си една обикновенна мърла. - погледнах я с погнуса - На истина ли мислеше, че момче като мен може да се влюби в теб, беше една от многото скъпа.
- К-какво и-иск-аш да к-каж-жеш? - сълзите и се стичаха една след друга по бузите и.
- Че късаме много ясно! - тогава сърцето ми се пръсна.

След това влезе Анабел с някакво момче.

- О будна си. Още по-добре. - Анабел дойде при мен целуна ме, видях как Кейти гледаше с изненада и болка - Е нека да ги оставим. - тя ме хвана за ръката и излязохме от стаята. Съжалявам Кейти.

ГЛТ (Кейти)

Анабел и Марк излязоха от стаята. Остатахме само аз и онова момче. Сълзите ми продължаваха да се стичат. Той дойде до мен и изтри сълзите ми.
- Не плачи. Аз вече съм до теб. Имаш мен. - той ме прегърна.
- Кой си ти? - аз се отскубнах от него.
- Аз съм Ли Санг Хюк, но предпочитам да ми казват Дауон. - той се усмихна топло. - А ти си?
- Аз съм Кейти.
- Хубаво име. - не сваляше топлата си усмивка.
- Защо си тук? Какво искаш от мен? - не издържах и попитах. - Не знаеш ли? - аз поклатих глава - Ясно. Ами ти вече ми принадлежиш. Анабел те продаде на мен.

Продадена?!

Това е Дауон.

Здравейте! Надянам се изненадата да ви е харесала. Исках да ви попитам какво мислите, че ще стане по нататак? Дали Марк ще спаси Кейти? Очаквам отговорите ви в коментарите! Извинявам се за грешки. Ако ви е харесала моля гласувайте. Обичам ви!♥